Знаете ли къде се намират Побитите камъни? Съвсем близо. Не ви трябва самолетен билет, нито резервация. Толкова близо, че обикновено не попадат в плановете ни за екскурзии и разходки.
Като нещата, които са на две крачки от нас. Толкова близо, че забравяме за тях.
Отбивка от магистрала „Хемус” беше прозаичната причина да посетя Побитите камъни за втори път. Оказа се, че за първи път дъщеря ми ги вижда. Отбивките на магистрали най-често носят негативни емоции – тесен път, нагънат асфалт, колони от автомобили, особено след товарни коли... Позната картинка! Непознатото обаче е различният пейзаж, цветовете и онова мило усещане, което те кара да оцениш мястото, където си се родил и да забавиш темпото.
Като спреш да бързаш, красотата идва до теб. Така стигнах до Побитите камъни – място, което те пренася в други географски ширини. Пустинен пейзаж, камъни със странна форма и височина, а Варна е само на 18 км. Колоните са пръснати на площ от 70 квадратни км. и са разположени на малки и големи групи от двете страни на стария път Варна – София. Има нещо магично на това място. Потъваш в ситния и мек пясък, заобиколен си от каменни статуи..., имаш усещането, че си на друг континент. Повечето от колоните са кухи в средата, а някои от тях имат причудливи форми.
Странните очертания се обясняват с материала, от който са изградени – варовиков пясъчник с карбонатно съдържание. Има теория, че преди около 50 милиона години, местността е била морско дъно. Когато водата се е оттеглила – са започнали ерозионни процеси.
Друга теория казва, че колоните имат органичен произход и са оформени така от подводни коралови рифове. Има привърженици и на твърдението, че това са дънери на огромни вкаменени дървета. Няма да изброявам всички теории, които намерих в интернет пространството, но ще ви кажа, че всички те се обединяват от едно твърдение – липсва човешка намеса в странните причудливи каменни форми.
Научих още, че местността се обитава от интересни видове от животинския свят: пясъчна оса, скакалци, голям зелен гущер със синьо оцветяване на главата, пепелянка, костенурки, таралеж.
За щастие, освен комари и скакалци – не срещнах други обитатели от животински вид. Посетители, с които се разминахме търсеха упорито една колона, наречена „Главата” и друга, подобна на трон. Успях да снимам главата и си обещах, че ще дойда пак на това магично място, за да намеря трона.
Дори да не е затворена магистралата, ако не бързате, доставете си малко удоволствие. Отбийте се да се срещнете с причудливите Побити камъни.
За fortisimo.eu – Калина
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
