Напоследък с приятели често спорим дали всичко в живота зависи от нас. Дали животът ни е такъв, какъвто си го направим или нещата са предопределени от Бог, от съдбата или друга висша сила?
Съществува един често употребяван цитат „Whatever will be, will be” или „Каквото има да става, ще стане.” Тези думи не са лишени от смисъл, но не вярвам, че сме напълно безпомощни. С решенията, които взимаме всеки ден и предприетите действия, можем да променим това, което ни е писано и да напътстваме сами живота си. В това изречение ключовата дума беше „действие”. Думата, изразяваща състоянието, противоположно на бездействието.
За здравето си трябва да се грижим по специален и внимателен начин. Връзката с приятелите, ако те са истински, е неразрушима. Но нещата в сферите на любовта и професията стоят по малко по-различен начин. Там трябва да се борим със зъби и нокти до последно, да рискуваме. Тук никой не прави подаяния. Вместо да ти подадат ръка, ще ти подлеят вода. Никой не те пуска напред нарочно, от добра воля или защото се е смилил над теб.
Обръщали ли сте внимание колко пъти вие самите или хората около вас си казват, че трябва, искат или са решили да направят нещо, а после винаги се намира причина, която да осуети плановете им. Най-често това е недостигът на време и средства, а зад него прозират желание и ентусиазъм, не толкова големи, колкото са били обрисувани с думи.
А дали в дъното не се спотайва страх, който подло ни подлага крак, за да се препънем? Не е ли липсата на смелост тази, която ни държи на крачка разстояние от това, към което жадно протягаме ръце? Не ви ли е омръзнало желанията да ви се измъкват под носа; мечтите ви да прелитат над рамото ви, но никога да не кацат на него?! Колко пъти ви се е случвало да ви отмъкнат това, към което се стремите, само защото вие
самите не сте си повярвали и сте се предали?
И пред какво сте спрели?!
Нещо толкова простичко и елементарно като да се усмихнете, да си подадете ръката, за да се здрависате с някого или да го заговорите; да напишете няколко реда или да се обадите по телефона; да се осмелите поне веднъж да поемете по неутъпканото, а не за пореден път да вървите след тълпата; да покажете уверено, че знаете и можете, че сте компетентни и кадърни, способни да се справите с възложеното;
Мечтайте и не спирайте до там! Преследвайте реалността от сънищата си! Приемете, че можете да се радвате на много повече от това, което имате днес. Повярвайте, че имате право на него точно толкова, колкото и всички останали. Проумейте най-сетне колко много изпускате, докато съзнанието ви стои заключено от страх в тъмна стая с малък прозорец и решетки. Дайте свобода на смелостта си. Спрете да гледате отстрани собствения си живот и започнете да го живеете. Приятно е на мястото на страха да чувствате самоувереност, решителност, гордост и задоволство от постигнатото, спокойствие.
Освободения от страховете си човек, е щастлив човек.
За fortisimo.eu – Петина Венкова
0 коментара