Събрал е около 3 000 грамофонни плочи за има няма 5 години. Ивелин Митев или Адмирала - както го наричат познатите му, е меломан още като тийнейджър.
Събирал е музика на касети, после идват дисковете, а грамофонните плочи... идват последни. Не е имал нито една, когато преди 5 години влиза в един столичен музикален магазин, само да разгледа и да убие време. Тръгва си с... 30 плочи, за по 1 левче и така се започва.
После си пуска обява във „Форумът на Шумен” и захваща истинското събиране. Изпращали са му плочи хора от цяла България, някои просто така, други срещу заплащане.
Някои от плочите се повтарят, но и това е част от колекционирането. Най-старата плоча, излязла около 1912, е с българска народна песен. Подарък му е от най-добрия му приятел и има голяма стойност лично за него.
Преобладават българските, те са около две трети от всичките му плочи. Разбира се, рекордьор по албуми е примата Лили Иванова. Веднага след нея е Емил Димитров. Албумите на Лили са и най-захабени, вероятно защото са ги „скъсали” от слушане. Нормално. Нейните албуми са 13 на брой, а Иво е особено горд от притежанието на първата й плоча.
Видях страхотни неща, които бях позабравила, други пък изобщо не съм срещала - албуми на Паша Христова, Леа Иванова, Бисер Киров, групите ФСБ, Щурците, Фоноекспрес, Фактор, Конкурент, Импулс, Студио В. Дуетни албуми на Марияна и Тодор Трайчеви, на дует Ритон, Братя Аргирови, Стефка Берова и Йордан Марчинков и още безкрайно много.
Сборните плочи, които на времето правеха нашите рождени дни също са доста в колекцията на Иво. „Музикална стълбица”, „Пулсиращи ноти”, „Естрадна палитра”, „Диско”, „Глобус”. Класическата музика също ме впечатли - арии, оперети. Адмиралът е пристрастен към Панчо Владигеровите произведения, има всички албуми, излезли на плочи. Речите на Тодор Живков и Георги Димитров пък искрено ме разсмяха.
Руска музика - Булат Окуджава, Владимир Висоцки, Любе, Алла Пугачова, Йосиф Кобзон, и още много музика от цял свят, някои от които съвсем оригинални и издавани не в България - Бон Джоуви, Уайтснейк, Пух... Детски стихове, песни и приказки, за които още не е намерил време да ги почисти и прослуша. Необработени и подредени стоят и около 300 малки плочи с българска и чужда народна музика, диско и евъргрийни. Има плоча на Анита Хегерланд, малкото русо момиченце, което изпя „Алберино” на Златния орфей, и което по-късно загина в катастрофа.
„Много от плочите са били подаръци от някой за някой, с надпис - казва Иво. Заедно с плочите, аз съм колекционер и на спомените на хора, които не познавам. Навремето беше класика да се подаряват плочи и книги. Слушал съм около 10% от всичко. Тук слушам неща, които никога, никъде не бих слушал. Кой пуска сега такава музика на купон?! Попадам в друг свят...който никак не е лош. Любим български изпълнител ми е Стефан Воронов, харесвам и знам всичките му песни наизуст. Убеден съм, че малко хора знаят за него, особено по-младите”.
Винаги когато има два свободни часа, Иво се затваря с плочите си. Сяда на „работното си място” и започва да ги почиства и подрежда. Така се разтоварва, докато ги обработва, а и така ги обиква повече. Планира да ги подреди в специални шкафове. Всичко има в купищата плочи, които видях - българска естрада - поп и рок, диско, стари градски песни, народна музика - от инструментали, до всичко което е издавано на ансамблите ни, музика от всички региони в страната.
Старите плочи го привличат, имат специален мирис и звучат различно, някак романтично. Дори лекото пръщене му харесва, като линиите, които преминават върху черно-бял филм... От 30 плочите стават 3 000, дори сега малко е поспрял, това хоби не е от най-евтините...В стаята с плочите, Иво прави пътуване с машината на времето. Не отказва на приятел, но предпочита да е сам, когато се занимава с плочите си. Това си е неговото пътуване, неговото преживяване... За един следобед го сподели и с мен, за което благодаря.
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара