Малко са хората, които имат познания за подправките. Още по-малко са тези, които са „в час” с екзотичните овкусители. От мнозинството съм и аз.
По тази причина не съм запомнила названието на подправката, която правеше вълшебен вкусът на кафето ми в чашка за еднократна употреба в столичния студентски град. Семенцата с вълшебен аромат в кафето ми идваха от Индия, по-точно от Якуб – приятелят-пакистанец на съквартирантката ми Росица.
Беше романтичното начало на 90-те години на миналия век, когато нямахме мобилни телефони и лични компютри и така безгрижно и безотговорно загубих връзка с Роси и Яки. Но споменът за кафето с тайнствен аромат остана. Години по-късно неочаквано усетих познатия привкус в „кафето на царица Мария”, което си бях поръчала в романтичното кафене на Двореца в Балчик. В чашата ми плуваше познатото семенце.
Този път се постарах да не забравя наименованието на подправката, която ми каза сервитьорката - кардамон.
Разбира се миговете с романтичен привкус на брега на морето отлетяха бързо и отново минаха години преди да попадна на подправката в един от големите магазини на известна верига за хранителни стоки. Този път си купих за вкъщи. Тази сутрин реших да подправя кафето си с носталгия и мушнах две семенца кардамон в цедката на кафе машината ми за еспресо.
Да, ама не! Ароматът почти не се усети. Обещах си, че следващия път ще потърся на тавана студентското си джезве. Може би така ще усетя аромата на кафе с кардамон и още нещо...
За fortisimo.eu – Мина Денева
0 коментара