Нагледали сме се и сме се наслушали за презастрояването на българското Черноморие. В разговорите ни за морето през последните години все по-често се включва фразата:
„Ако знаеш каква „гимназия” са построили на онзи плаж...”.
Разбира се романтиката на морето и вандалското строителство в малки и големи курорти са несъвместими понятия. Това е основната причина, която все по-често отвежда българските туристи на плажовете в Гърция, Турция или по-далеч. Все още обаче има райски, почти недокоснати кътчета и на българското Черноморие. Не ги търсете в големите курорти, въпреки че Албена, Златни пясъци и Слънчев бряг са построени покрай едни от най-хубавите български плажове. Не ги търсете и покрай живописните, но вече много комерсиализирани черноморски градчета Балчик, Несебър и Созопол. Там археологията и историята са неразделно вплетени с кича и безвкусицата. Идете на север - чак до границата ни с Румъния или силно на юг, откъдето се вижда националното знаме на Турция.
Оазис от широка, все още неурбанизирана плажна ивица има и по средата - покрай Шкорпиловци.
Едва ли някъде можеш да усетиш с такава сила очарованието на морето като на неохраняемия (не много чист, но затова пък свободен) плаж край къмпинг „Добруджа” на Шабла. На север се простира уникалната за цялото Черноморско крайбрежие дълга над 6 км. плажна ивица между Крапец и Дуранкулак – с все още съхранени естествени дюни, които се сливат с около 8-те километра бели пясъци край Шабла.
На юг са романтичните скали на Тюленово, Камен бряг и нос Калиакра. Навсякъде в околните градчета и села ще намерите достъпни места за нощувка и храна и ще бъдете обградени от очарователното гостоприемство на добруджанци.
Ако сте по-близо до централното Черноморие и си падате по дивите и широки плажове - не се колебайте да изберете Шкорпиловци. Отдавна открития от къмпингарите девствен плаж, дълъг около 8 километра и широк около 120м., ще ви плени с дивото си очарование и възможността да опънете палатката си, където ви душа иска.
Може да избирате между брега на морето или в прохладните сенки на гората на метри от плажа. В прилично състояние са множеството летни бази с бунгала. По-претенциозните могат да нощуват в хотелчета и къщи за гости в селото на приемливи цени, но без гледка към морето.
Пътувайки на юг виждаш такова безцеремонно строителство и то на високи сгради, че по крайбрежния път дори се губи гледката към морето. Душата чак се свива от липсата на природа и страха, че всичко е унищожено. Така пътуваме чак до Синеморец, който в спомените ми отпреди десетина години бе малко селце с най-топлата и чиста вода на очарователните плажчета.
Сега гледката, поне към селото, не се различава много от тази на Слънчев бряг, Приморско и Дюни. Разбитият път ни отвежда до най-южния плаж на българското Черноморие - „Силистар”.
Дъхът ти спира от красотата на лагуната, образувана при вливането на река Резовска в морето.
Пясъкът е ситен и чист, водата топла и прозрачна. Плажът е охраняем, с вход, затова пък чист и поддържан. Удоволствието в предиобедните часове е огромно. По-късно обаче плажът започва да бъка от народ. Когато започват да настъпват плажните ни кърпи, намираме утеха на последния български плаж, който дори не е отразен на картата - малкото късче сивееща пясъчна ивица на село Резово.
Най-ценното на плажчето е гледката - към жълтите пясъчни ивици на турския бряг и към река Резовска. А за прекрасната риба и чешитите в тъй наречения Friend Club на кьошето между реката и морето ще си спомняме дълго.
А вие побързайте! Местните знаят кой къде е купил място за хотел и какви са апетитите към последните свободни плажове по северното и централното ни Черноморие. Опасявам се, че след няколко години и те ще бъдат само спомен. Дано не съм права!
За fortisimo.eu – Мина Денева
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
