Фортисимо

Един мой познат, радиоводещ, винаги завършва коментарите си за обстановката по пътищата на страната по един и същи начин: „И не забравяйте, драги слушатели, че ако атомната бомба е оръжие за масово поразяване, то автомобилът е масово оръжие за поразяване!”

Сетих се за това тази седмица по повод две успоредно изтекли в медиите новини. Далеч зад океана, в някога гангстерското Чикаго въвеждат разрешителен режим за притежаването на лично оръжие. И още – родният КАТ предлага драстично да се повишат глобите за водачите на МПС, за да се подобри някак си положението по пътищата. А какво е то, всички знаем, защото най-често го описваме с понятия от областта на войната.

Факт е! У нас е стократно по-трудно да получиш разрешение за лично оръжие, отколкото шофьорска книжка. И факт е, че за миналата 2009 година по пътищата на страната загинаха 900 души.
При това положение всякакви мерки на контролните органи за подобряване на ситуацията заслужават поздравления. Но дали те ще бъдат достатъчни?!

Едва ли, защото финансовата санкция, глобата може да повлияе единствено върху човек, който е част от социалния организъм, включен е в системата на обществени отношения.

Премълчаваният гузно проблем е, че все повече хора у нас сядат зад волана на автомобил, но на практика са извън социалната система.

Преди месец в едно българско село автомобил уби двама души, кротко говорещи си на пейката пред вкъщи. Шофьорът беше малолетен без свидетелство за управление. Собственикът на автомобила също нямаше шофьорска книжка. Първият – неучещ, вторият - безработен.

Тази история ме върна към спомен отпреди две години. Нещо обърках пътищата из Северозападна България. Дупките ставаха все повече, а автомобилите все по-малко. Първо се разминах с кола с жълт (спомняте ли си ги още) регистрационен номер. След това насреща ми се зададе автомобил с черно-бял (не може да си ги спомняте) регистрационен номер. После невярващите ми очи зърнаха (не може да си го представите) камион с регистрационен номер, написан на ръка. И понеже историята трябва да завърши, накрая изумено гледах как срещу мен пъпли стара джипка без номера…

Тази случка е истинска, имам и свидетели, а тя пък най-добре обяснява тъжната констатация, че от доста време голяма част от българските земи (нека ги наречем така) са на практика извън закона, сиреч не са част от националната територия.

Точно там много от автомобилите напомнят самоделното незаконно оръжие, което, както всички знаем, е решаващ криминогенен фактор. Точно там посред нощите пияни субекти без книжки се блъскат в крайпътни дървета с пълните си до таваните с тела автомобили. Направете справка във всяко регионално поделение на полицията и ще видите смайващи рецидиви – хора, които без свидетелство за правоуправление се качват за пореден път зад волана. Хващат ги, пускат ги, хващат ги, пускат ги. Те глоби не плащат, защото нямат работа, дом, осигуровки. И пари за бензин нямат даже. Но карат ли, карат…

Какво да се прави?! В началото тук сравнихме автомобила с оръжие. Е, нека тогава погледнем на подобни случаи като автомобилно бракониерство срещу невинни жертви. Конфискация за оръжието на престъпление е най-логичният финал на подобни истории. Да му го вземем, за да не убива. И обмислянето на законова регламентация в тази насока е наложително. Още повече че тази идея не е никак нова.

Защото, както вече стана дума, глобите са ефективен фактор в общества с нормално функциониращи социални връзки. Те няма да имат никакъв ефект за голяма част от анонимните престъпници зад волана. Отнемете им оръжието! Защото историята с глобите е сякаш повече грижа за бюджетния дефицит, отколкото за невинните на пътя.

Снимка: архив "Новинар"