Фортисимо

„...днес изпих последната си чаша кафе. Последна не в живота ми, а последна в „Десетият град”. И ми е тъжно, защото губя едно място – място, което много мои близки могат да нарекат „моето място за приятелство!”

Рядко са местата в Шумен, а и навсякъде по света, където отиваш като клиент и си тръгваш като приятел.

....тук намерих много нови приятели, тук се срещах със старите, тук празнувахме рождени дни и всякакви поводи. Тук посрещнахме три нови години и изпратихме старите с надежда следващите да ни донесат повече добро, тук тъгувахме за загубени приятели, тук посрещахме приятели от други места, тук дойдох и за да се сбогувам днес (01.05.2010 г). Сбогувам се не с мястото, а с атмосферата, която ме топлеше винаги и ме караше след края на работния ден да отида без всякаква уговорка в „нашето” място.

...Сериалът свърши… Успех, Алекс, и дано всяко следващо твое начинание носи все така добри и положителни емоции на приятелите ти, това значи, че си успял! Пожелавам ти едно страхотно НОВО НАЧАЛО!”

Това написа преди време във Facebook – Милена Димитрова. Трогна ме и ме накара да се замисля.

Потърсих Алекс (Александър Караджов - бивш собственик на кафе-клуб „Десетият град”), за да задоволя собственото си любопитство и да си отговоря на някои въпроси. Намирам го забързан в търсене на новото начало, два месеца след затваряне на клуба, един от любимите на шуменци...

Усмихва ми се, но в очите му лекичко прозира тъга.

Идеята ми да си говорим е защо става така, че и най-хубавите, работещите неща в нашия живот се провалят. Защо сега се провалят по-често от преди. На мушката е пак тази криза... да й се не види на кризата... Започвам го (Алекс, де) с въпроса дали е преболедувал затварянето на клуба, който с любов е измислил и стопанисвал почти три години и половина. Ами не е все още... хубавите неща не се забравят лесно. И започва отначало...

След доста години работа „навън” (Испания), като хиляди българи, едно случайно хрумване, случайна среща с приятелка – ражда идеята да направят клуб. Търсят на помещение и име (което моят колега и шеф Иван Капралов – автор и водещ на предаването „Десетият град” във „Форте” радио му предоставя преди време). После идват идеите за обзавеждане, родени заедно с неговата съпруга Нели, която изгуби в нелепа катастрофа... Разказва ми за нея, за цялото вдъхновение, с което са направили този клуб, за намеренията им това да е клуб за срещи с техните приятели, и за приятели на техните приятели.

Като истински ентусиаст, Алекс, е смятал, че едно хубаво заведение от този тип, може да стане с малко пари, с много вкус и с голямо желание. Направили са всичко така, че когато човек влезе да се почувства като у дома си, в собствения си хол. Да се отпусне, да е спокоен, да се посмее или поплаче на воля, да отмори след края на работния ден, да се запознае с интересни хора...

Така тръгват и нещата в клуба, наистина става място за срещи на приятели. Хората от „Форумът на Шумен” (местно Интернет общество) са онези, които първи правят срещите си там, там са и членовете на „Гергьовден”, младите от „Ротари” и още куп приятели... Докато се стигне до момента да няма места. Така се сбъдва мечтата – ето го мястото, което за много хора става „моето място”.

„Аз не съм бил само собственик, аз работех там, бях постоянно с клиентите. Аз живях с тях, а те за мен бяха специални.”

Алекс ми разказва как е открил „късметчетата” към кафето. Самият той е бил много впечатлен и ги предоставя на клиентите си. Разказа за интересните питиета, които включва в менюто, за специалното испанско кафе, за което негов приятел му носи чаши като подарък от Испания... Времето не е размило нито един от спомените. Помни истории и клиенти, с които е преживял много. И те с него, и с хората, които са работили в клуба. Той правеше връзка със сериала „Приятели”, аз пък съм фен на „Бар Наздраве”, но идеята е една и съща – всеки има нужда да открие мястото, където е неговото усещане за общност, съпричастност, еднаквост на интересите и забавленията. Опитали са и с партита – рождени дни, както и срещи за бриджьори...

„Липсва ми „Десетият”! Не само на мен, на всички, които идваха там, атмосферата, усещането за специално място, където можеш да срещнеш важните ти хора. Клубът се беше развил, хората го знаеха и го приемаха както съм си мечтал. Времето на „Десетият” отмина, но на това място, а иначе няма да се откажа, оптимист съм. Барманството ми е професия и ще продължа да се занимавам с това. Такъв клуб пак ще има някой ден. Сега не му е времето, всички обстоятелства, в комбинация с кризата, наложиха да го няма... сега. А иначе, с приятелите от клуба се виждаме, на пикници, в други заведения - предимно вечерни”.

„Нямаме клубна култура”, казва Алекс. „Българинът не е с такова мислене. Ние, българите, сме свикнали да опитваме всичко ново, има ново заведение, ние сме там. После се появява друго. И сменяме старото...Няма лошо, това време още не е дошло”.

И двамата се пошегувахме накрая: „Няма да е все така”!

Завършваме с недотам приятната констатация, че всъщност клуб от този род и изобщо заведение не се прави с малко пари. Да имаш кръчма и тя да е хубава, и да е посещавана, не е лесна работа. Ако правиш нещата, както трябва, да е приятно и комфортно, да си коректен работодател, е доста скъпо.

Шеговито питах Алекс, дали не е време за друг клуб „11-ят град”, града ни все повече и повече намалява. Дори и да е така, Алекс е категоричен, ако някой ден отново направи клуб, пак ще е „10-ят град”.

Аз знам така, всяко нещо има начало и край, животът преминава на цикли, неизбежно е. Дори и най-хубавите неща имат край, и лошите също, и добре че е така.

С повече кураж и с много любов се опитваме да повтаряме хубавите.

За fortisimo.eu тази история разказаха Александър Караджов и Нели Русева