Лежа в леглото и отчаяно се опитвам да заспя. Но, уви - група пияни момчета са решили да си направят „Car Party“ в междублоковото пространство.
Звучат пиянски излияния, и една емблематична класика от родната чалга. „Луда по тебе ще си остана дори да бъда жива рана..."
Наскоро в разговор с близък за мен човек, беше изказана тезата, че българинът обича чалгата; колкото и да се преструваме – е така, беше мнението на моя събеседник.
Аз самата не съм привърженик на родния (нито дори на чуждестранния) поп фолк, и въпреки това, когато чух горе споменатите реплики, нещо в мен трепна.
Тези толкова простички рими отразяват голяма истина за любовта. Готови сме да се пожертваме в името на нейното съществуване, непоколебимо се впускаме в ситуация, в която можем да се превърнем в „рана“. Готови сме да бъдем луди - луди от любов.
А какво по-хубаво от това? Животът е твърде кратък за да сме пресметливи, прагматични, користни, нечестни. Не е ли по-добре да потънем в прегръдките на любовната магия, да отпием от нейния еликсир? Еликсир, който понякога е смесен с отрова, понякога е смесен с ендорфини - хормоните на щастието, друг път може да е смесица с някаква киселина - нещо изгарящо, нещо, от което боли.
Но без любов не можем. Любовта е съвършеното в нас, онова, което е готово на всякакви саможертви, болки, страдания и мъки, и то в името не на собственото щастие. Готови сме да преглътнем обиди, да си „затворим очите“, да пренебрегнем себе си в името на радостта и щастието на любимия човек; готови сме на всичко това с една едничка надежда - да чуем „онези“ вълшебни думи...
„Луда по тебе ще си остана“....
За fortisimo.eu – Ваня Тенева
0 коментара