Фортисимо

Той вече никога няма да бъде същият. Ще прорежат главната му артерия. Сякаш не им стига, че месеци наред нападат цялата му кръвоносна система.

Дали са туморни клетки? Казват – не. Май ги наричат бета блокери. Кои са докторите? Някакви от клиниката ИСПА.

Врачовете казаха на клетките: „Потърпете малко, всичко ще се оправи. Тялото ще се излекува и вие всички никога повече няма да се мъчите. Това е за ваше здраве”.

Клет(к)ите им повярваха. Изтърпяха зимата, ах каква зима. Студ и сняг, и сняг, и сняг… и зор.

Зарадваха се на пролетта. Красотата от зараждащия се живот за мъничко донесе надежда за оптимистично бъдеще. От друга клиника с кратката абревиатура МФ казаха, че най-голямата болест на десетилетието си отива. Урааааааааа!

Клетките вдигнаха глави и която си имаше работа, я вършеше с повече желание, която си нямаше се опитваше да си намери. Но всички пак страдаха и п(р)опадаха в кратерите на разтроената вече кръвоносна система.

Дойде и лятото. Е, толкова влага на едно място за толкова продължително време и върховен момент на удоволствие не би създал. Отворите във вените не спираха да поемат прозрачна течност. Всичко беше за кратко.

Тези дни дойде главният лекар и постави началото на операцията на аортата.
Докторите обаче не предположиха за един друг проблем. Дадените от ИСПА бета блокери изкараха на светло паразит. Казват, гадината била известна под името хлебарка. Една клетка я видя. Срещна я докато се движеше и си каза: „Странно”. Но после видя още една, и още една. Ооо... и още една.
Клетката се втрещи: „Ама те пъплят заедно с мен. Ужас!!!”

Клетката изкрещя: „Дайте антибиотик... Той ще го спаси от зараза. Тук живеят и малки клетки, и… по дяволите, стига болести”.

Ще дойде есента. А след нея и зимата. Какво ще му се случи? Прогнозите не са никак оптимистични. Бета блокерите работят бавно.

Докторите от една друга клиника – МЗ, казаха, че сърцето няма да го бъде. Ама болно ли е? Малко ли е? Клет(к)ите не разбираха. На тях им е нужно.

Други пък специалисти от МК казаха, че той няма нужда от бял дроб. Ама как така? Нали от там идва свежестта? Клет(к)ите не вярват, че това ще се случи.
Кой е той ли? Един град, дали е 10-ят или не, той е като повечето в тази държава. Осакатен. Разкопан. С болница под въпрос. А някога в този град от малки ни учеха, че той е люлка на театъра. Град, богат на спомени. Някога красив и с дружелюбни хора. Можеш ли да ги спреш да искат и да търсят по-доброто? Само със спомени не се живее.

Днес бавно настъпват хлебарките.

За fortisimo.eu – Светла Крумова (снимка: shum.bg)