Почти всяка година учените успяват да разкрият по някоя нова тайна от прочутите творби на Леонардо да Винчи. Макар че загадъчната усмивка на Мона Лиза си остава научна и културологична мистерия, френският изследовател Филип Уолтър успя да извади на бял свят още няколко тайнствени детайла около Джокондата.
Оказва се, че Леонардо е нанасял минимум по 30 ултра тънки слоя боя, за да постигне усещането за мекота на фона и яснота в самия портрет. Всеки един слой е тънък колкото дебелината на половин човешки косъм.
Тази художествена техника се нарича „сфумато” и позволява на да Винчи да създаде неповторимо усещане за дълбочина в любимата си картина. Научните среди бяха наясно какъв е методът на рисуване на Леонардо, но нямаха представа колко слоя е използвал творецът. За да се изследват пластовете на една творба, досега бе нужно парче за проби и анализи. А идеята, че някой ще наруши целостта на най-известната картина в света е просто абсурдна.
Френските изследователи използвали Рентгенова флуоресцентна спектроскопия, с която разгледали пластовете боя и придобили представа за техния химичен състав. Резултатите са толкова детайлни, че учените могат да дефинират комбинацията от багрила, използвани при нанасянето на всеки един слой.
Рентгеновата топография показала, че Леонардо е изпробвал нови методи в създаването на боите за „Мона Лиза”. Например, гениалният художник и изобретател е добавял манганов оксид в боята за сенките. Има сектори, в които е прибавял медни примеси. Често е използвал и гланциращи бои.
Общоприетата теория за произхода на „Мона Лиза” е, че това е портрет на Лиза Герардини, съпруга на флорентинския търговец Франческо дел Джокондо, нарисувана от Да Винчи през 1503 г. През XVI век биографът на Леонардо – Джорджо Вазари пише, че перфекционистът да Винчи работил върху картината в продължение на четири години.
Снимка и информация: Associated Press
0 коментара