Предполагал ли е Брам Стокър, че ще се превърне в рекламен агент на румънския туризъм, публикувайки своя ужасяващ роман „Дракула” през 1897 година? Едва ли!
Всъщност изборът на северната ни съседка е доста случаен. Известният автор примесва американските суеверия за кръвопийците с реалната личност на румънския владетел Влад Цепеш (1431 – 1476). В архива на писателя е открита добре запазена статия от нюйоркски вестник, озаглавена „Вампирите от Нова Англия”. Явно този текст е послужил като вдъхновение за кървавата следа. За владетеля Цепеш – Стокър научава от унгарския си приятел Армин Вамбери, с когото членуват в окултна ложа.
Цепеш означава „набивач на колове”. Името идва от практиката на Влад да набива враговете си на кол, за да ги реди като плашила по границите на Трансилвания. В тази насока не трябва да се изненадваме от другото му прозвище Дракул, което на румънски означава „дявол”. Е, има и по-миролюбива трактовка на този псевдоним. Според нея страховитото име всъщност означава „Синът на Дракона“ и произлиза от това, че баща му е бил наричан „Дракул“, тоест член на „Ордена на дракона“.
Влад Цепеш е бил находчив стратег, който е успял да изгради образа на жесток владетел. С кървавата си практика да набучва враговете на кол той е успял да отблъсне без битки армията на султан Мехмед Втори.
Но да се върнем за кратко в реалността. Ако потърсите оферти за почивка в северните ни комшии, неизбежно ще попаднете на предложения за посещение на „Замъка на Дракула”. Но дали ще гостувате в истинския дом на жестокия владетел? Това е въпрос с повишена трудност. Цели три крепости се борят за престижната титла „Дом на вампира”. Това са замъците Брам, Пойенари и Орава.
Най-внушително изглежда първият. Дори и да не е оригиналът, пред него ще станат най-хубавите снимки.
Въпреки туристическите врати, които отваря романът на Стокър, румънците дават мило и драго да реабилитират имиджа на Дракула. Според тях Влад не е бил кървав тиранин, а погрешно разбрана жертва на западноевропейската пропаганда.
„Влад Дракула безспорно е бил жесток, но не повече от другите владетели по негово време”, казва Маргот Раух, куратор на новооткрита изложба в Букурещ, озаглавена „Дракула - Войвода и Вампир”. Експозицията цели да представи княза в положителна светлина.
Маргот е прав. Какво ли би написал Брам Стокър, ако знаеше, че през един Дунав в България Кан Крум е направил чаша от черепа на своя враг Никифор и е пил от нея по време на празненствата за победата. Този факт звучи доста жестоко, макар ние да го учим с гордост в часовете по история.
Но да се върнем към „Дракула”. Въпреки че България е била освободена от турско робство 19 години преди написването на романа, държавата ни не се споменава в текста на Брам Стокър. За сметка на това пристанището Варна е назовано цели 23 пъти. Дори част от кулминацията се развива в морската ни столица. Интересно е също, че след пристигането си на балканите главният герой Джонатан Харкър разпознава националността на няколко души, сред които и българи.
И за да имаме и ние някаква изгода от кървавия образ на Балканите, то не е лоша идея да си направим една ужасяваща атракция на пристанището във Варна. Ще я рекламираме с думите „Оттук започва историята на Дракула”. Ако сме малко по-нагли ще кажем на чужденците, че световноизвестният български магьосник Виктор Крум е наследник на кръвожадния Кан Крум, който от своя страна е прародител на Дракула. Крушата не пада по-далече от дървото, нали? Където е никифоровата кратуна, там стоят и набучените на кол врагове…
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов
(снимки: wikipedia.org, Warner Bros.)
0 коментара