Фортисимо

„Какво е селото без Албена?” Тази култова реплика от едноименната драма на Йордан Йовков изплува в съзнанието ми при вестта, че културното министерство иска да преобразува Държавна филхармония Шумен, както и авторитетните симфонични оркестри във Видин, Враца и Плевен в почти камерни формации тип симфониета.

Това пише в проект за Постановление на Министерския съвет за преобразуване на държавни културни институти, подписано от министъра на културата Вежди Рашидов. Според този документ „Необходимостта от това преобразуване произтича от намаляването на интереса на зрителската аудитория и е с цел стимулиране на политиката за местно и регионално покритие на създадения художествен продукт”.

Неясни чиновнически фрази, заплашващи да съсипят един от символичните за Шумен културни институти, на които едва се крепи все по-крехкото самочувствие на нас – хората от десетия град. Аргументът „намаляване на интереса на зрителската аудитория” звучи неубедително и дори обидно за феновете на класическата музика, които са в залата всеки четвъртък, когато филхармонията изнася своите концерти.

Часът и мястото са известни, но всяка седмица се обменя репертоарът, различни са и звездите от българската или световна музикална сцена, които солират на Филхармония „Шумен” и които шуменските меломани със скромни финансови възможности няма къде другаде да чуят и видят. Без Държавна филхармония Шумен ще бъде невъзможно провеждането и на традиционния, изключително престижен конкурс на името на световно известния български композитор и музикант Панчо Владигеров.

Повече от тревожно звучи отвореното писмо на директорите на държавните филхармонии в Шумен и Враца Станислав Ушев и Димитър Панов: „Много сме обезпокоени от този проект на Министерството, тъй като той води до осакатяване на тези професионални музикални институти. Доколкото те изнасят немалко концерти и извън градовете, в които са базирани, тези щети касаят на практика цяла Северна България – от западната ни границата чак до Русе и Варна не остава нито едно населено място, където да има оркестър с достатъчно голям състав, който да може да изпълни например българския химн в оригинал. Да не говорим за нормален симфоничен концерт, популярен концерт, оперен или оперетен спектакъл, естрадно-симфоничен концерт, пише в отвореното писмо”.

Всъщност преобразуването би означавало пряко съкращаване на минимум 15 музиканти – почти 1/3 от филхармонията. Излишно е да се обяснява колко време е необходимо за обучението на един музикант и как се поддържа подобна квалификация. „Най-лошото е, че всичко се прави в летния отпускарски сезон, без официални уведомления от Министерство на културата до оркестрите”, коментира директорът на Филхармония Шумен Станислав Ушев.

Очаква се днес проектът да бъде предложен за обсъждане на заседание на Министерски съвет. Надеждата за запазване на държавните филхармонии е местен лобизъм. В случая това понятие има позитивен характер. „Ще настояваме за среща с министър Вежди Рашидов, ще търсим подкрепата на световно известни български музиканти – приятели на Шумен, като цигуларя проф. Минчо Минчев. Не изключвам дори протестен симфоничен концерт пред Министерство на културата”. Това заяви кметът на Шумен Красимир Костов.

По думите му, общината търси вариант за дофинансиране дейността на културния институт, стига да бъде дадена такава законова възможност от Министерство на финансите. Ясно е, че парите по време на криза не достигат в нито една сфера от обществения и от личния ни живот. Ще допуснем ли обаче десетият град на България – градът на първия симфоничен оркестър и първото театрално представление да се превърне в глуха провинция?

Защото какво е Шумен без своята гордост и тежест – Държавна филхармония Шумен?! Може би нещо като Йовков без Албена.

За fortisimo.eu – Мина Денева