Фортисимо

След усилена работа през уикенда реших да освободя първия работен ден от седмицата за кино във Варна. Сутринта си взех якето и портфейла и потеглих с маршрутка от Шумен за морската ни столица.

Бях планирал да гледам три филма и да изляза от последния чак в 22 ч. След втория обаче реших., че съм се поуморил и с бодра крачка тръгнах от МОЛ Варна към ЖП гарата в 17.30 ч. Небето над мен ставаше все по-тъмно. Хората се движеха все по-неспокойно, една възрастна жена до катедралата вървеше бързо, клатеше глава и си повтаряше „Ще успее ли баба да стигне до спирката преди дъжда”.

Сигурно е успяла, защото и аз успях да стигна до гарата, преди небето да се изсипе. Облачната картина над мен обаче започна все по-силно да прилича на сцена от филм на ужасите. Със силни гръмотевици и пронизващ вятър – огромни капки падаха от черните облаци, а бурните течения вкарваха водата в сградата на гарата през врати и прозорци, преодолявайки огромните навеси на пероните.

След час кошмарът се успокои. Качих се във влака. Беше 19.30. Един час по-късно все още не бяхме тръгнали. Дървета били паднали върху електрическите кабели и нямало как да потеглим – преди да ги оправят.

Върнах си билета и отново с бодра крачка тръгнах в обратната посока към автогарата. Картината около мен ме върна във филма на ужасите от преди няколко часа. Бурята беше спряла, но следите от нея бяха по всички улици. На всеки 10 – 15 метра имаше паднали клони. Хората се спираха, цъкаха с език и снимаха с телефоните си. Капаци стояха на метри от кофите. Имаше дори разбити реклами на магазини.

Прибрах се с автобуса без проблеми и побързах да проверя в новинарските сайтове – щетите са много, сигнали за жертви и пострадали нямаше. Отдъхнах си! Понякога най-страшните филми не са в киносалоните, а около нас. Те не само са триизмерни, а и реални. Природата е красива, но и страшна сила, и вчера за пореден път ни доказа колко зависими сме от нея.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов