Понякога греша, наричат ме грешница. Понякога постъпвам налудничаво, наричат ме луда. Друг път съм безстрашна и неразумна – наричат ме смела.
Аз съм прашинка от огромния космос, но съм пропътувала през вековете и все още ме има – значи съм вечна.
Понякога съм тъжна, боли ме, мечтая за невъзможни неща. Мисля си, че съм твърде старомодна за съвременния свят, в който живея.
Но все още има хора, които вярват в мен, търсят ме – заради тях все още ме има, от тях черпя силата си. Но има и такива, които ме отбягват, сякаш съм някаква чума, страхуват се от мен, преструват се, че не съществувам, че не ме виждат, че не усещат присъствието ми. Има и такива, които ми се подиграват, говорят лошо за мен...
Аз съм дала смисъл на много хора, помогнала съм им да намерят себе си си, да преоткрият смисъла на живота си, дала съм им сили, аз съм неразделна част от много съдби. На други съм донесла мъка, но вината не е в мен, вината е в тях – в липсата им на кураж, смелост, доблест, вяра. Не аз съм виновна за нещастието им.
Аз съм всичко най-хубаво, което можеш да имаш. Мога да бъда част от теб, ако отвориш сърцето си за мен. Мога да съм твоя, ако спреш да робуваш на страховете и предразсъдъците си.
Искаш ли да стана едно цяло с теб? Искаш ли да бъда твоята прашинка от вечността, да те докосна с безсмъртие? Искаш ли да ти покажа красиви светове, да те разведа в един по-добър и по-красив свят?
Искаш ли да „отворя” очите ти за невидимите неща? Искаш ли да изостря сетивата ти за едни по-висши усещания? Искаш ли да те поръся с вълшебен прашец – приказен, наивен, с дихание на мечти и надежди?
Да? Тогава е крайно време да ти се представя – изключително ми е приятно, казвам се Любов.
А ти кой си?
За fortisimo.eu – Ваня Тенева
0 коментара