Спирката е място във времето! Пиша затова в една от важните спирки в моя живот. Спирките по пътя ни са различни, но винаги се вместват в това понятие.
„Удобната спирка” – примерно, е само на две крачки от дома. Това е място където във времето очакваш удобен транспорт. Това е спирка, която организира личното ти време. Услужлива точка от координатната система на личността и света. Ваканцията е такава спирка. Време да спреш планирано и да събереш сили за пътуването.
„Далечната спирка”. Това е място във времето, до което се налага да положиш усилия, за да стигнеш. Неудобна точка, която изисква повишена организация и концентрация, за да направиш нещата така както искаш и то на време. Житейските ни проекти са такава спирка. Идея, средства и планирани усилия за нейното достигане.
„Крайната спирка”. Финалът на едно усилие. Крайно време на определено място. Смъртта е крайна спирка. Затова при нейното констатиране основни реквизити са времето на настъпване и мястото.
Най-любопитна обаче е „Принудителната спирка”. Това е спирка на неопределено място в неопределено време. Затова тя винаги е свързана с усещането за криза. Автобусът се счупил или самолетът е блокиран на летището поради внезапно сполетял ни вулканичен облак. Принудителна спирка е болестта или неплатения отпуск поради липса на работа.
Принудителната спирка изглежда, че бяга от определението за мястото и времето, защото винаги изглежда не навреме, но всъщност не е така. Тя е онова място в координатната система на личността и света когато проявяваме себе си. Способността си да оценим ситуацията и да проявим уменията си да пренаредим нещата. Да коригираме плановете, да преразпределим ресурсите.
Да продължим напред или да се откажем от пътуването.
За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимка: legobg)
4.08.2010 (ср) 8,43,16 EEST