Някъде далеч в миналото когато бях дете запечатах трайно един спомен. Хубаво е, че преди да се научим да запечатваме гледки с фотоапарат минаваме през запечатването на спомени.
Спомням си голям язовир дълбоко в Родопите. Малка палатка, много звезди и цялото семейство. Някъде след лягане и малко преди съня. Чувството на лек страх и по-силно безпокойство от различното място където ще заспя. Тишина и много звуци, но все пак тишина.
Объркващо и пораждащо ново безпокойство. Очевидно баща ми, усетил безпокойството в малката палатка, се надигна и създаде спомена: „Чуйте звука на тишината!” Призивът му извика моя естествен кикот и този на сестра ми, но някак си ми даде обяснение за нещата.
Тишината има звук! Убеден съм в това и често се улавям, че го търся. Превърнал съм се в колекционер на този звук. Откривал съм го в различни форми.
Пропускал съм го. Даже съвсем наскоро.
Тази събота в подножието на връх Перелик в „Мечата къща” мнозина като мен чуха „звукът на тишината” в екоцентъра „Чистият джаз”.
Бандите „Смолян Браз Бенд”, „Да Соулс” и „Джазаница” свириха в тишината на 2191 метра надморска височина с минимално електричество, за да изпъкне „истинският” глас на музиката.
Специално за събитието организаторите са изработили и сцена, обградена от триметрови стени от балирана слама, за да опазят публиката от планинските ветрове. Осветлението минимално – единствено свещи, огнища и много звезди.
Друг спомен. В средата на деветдесетте с приятели живях десет дни в Пирин. Невероятна планина, която те среща само с невероятни хора. В разгара на „мутренските” години в полето стигнах до извода, че над 2000 метра надморска височина простотията не вирее.
Джазът, като звук на тишината под звездите над 2 000 метра в Родопите.
Пропуск. Успокояващо е, че фестивалът се организира за трета поредна година и има шанс да посетя четвъртия.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара