Една от мечтите ми – да отида в Израел, е вече реалност. Като християнка, мечтах да се докосна до местата в светите земи. Всеки ден хиляди туристи преминават през столицата Йерусалим, за да посетят Божи гроб, или да идат на Стената на плача, надявайки се да се сбъдне онова, за което мечтаят.
Мечта, написана на лист хартия. Съкровени желания, молитви и пожелания, за които се вярва, че поставени в пролуките – стигат директно до юдейския Бог.
Около храма е пълно с дюкяни и магазинчета, откъдето те подканят да си купиш сувенир за здраве. Повечето, както и аз, си купуват икони. След това влизат в храма, за да им ги осветят. Православните свидетелства за Поклонник на Божи гроб се издават от Йерусалимската патриаршия. Ала листът хартия, който получаваш, не може да се сравни с емоциите, преживени докато се докосваш до мястото, където е бил Бог.
Посетих Витлеем - градът, в който е роден Исус. Църквата Рождество Христово е една от най-старите и все още действащи. Състои се от две части – базиликата Рождество Христово и римокатолическата църква Св. Катрин.
Надявам се да не звуча недипломатично, но тук останах приятно изненадана, най-вече от гостоприемството на арабите. После прескочих още веднъж до Палестина. Като че ли – за да съм сигурна в това, което ви разказвам. Минах границата пеша, тъй като таксито от Йерусалим ни остави до там. Евреи нататък не пускат.
Ходих в арабски ресторант и в едно от най-предпочитаните заведения за сладки изделия във Витлеем. Посрещаха ни усмихнати хора. Любопитни и приказливи. Защо все съм мислила, че добрите са само от другата страна на границата? По време на престоя си в Израел живях основно в Яфо. Така правят повечето българи, и то от години насам.
Най-често задавания ми въпрос беше дали съм омъжена. Мъжете там не се интересуваха дори как се казвам. Интересно… Финтирах ги. Купих си евтина халка и тръгнах едва ли не с протегната ръка. Обясниха ми, че това било нормален въпрос, който ориентира ергените докъде могат да си позволят да стигнат с флирта. Значи, брачната халка все още има информативен характер някъде по света!
В Израел хората проявяват уважение и страхопочитание към семейните и не ги закачат. Добре де, но на мен и без това ми беше писнало да ме канят всяка вечер на дискотека или разходка в старо Яфо. Така че евтината халка на лявата ръка свърши добра работа.
Едно от нещата, които никога няма да забравя, са многобройните красиви цветя. Навсякъде. Пустиня било! По време на една от обиколките ми из страната първо видях как поставят маркучите за капково напояване, а след няколко дни цветята вече красяха поредното кръгово движение. Пред очите ми за пет дни се появи чисто нов асфалтиран път. А тук, в моя роден град, заварих ремонтни дейности, започнали преди месец. Израел наистина превръща пустинята в цветна градина.
Няколко дни преди да се върна в България разбрах, че ще посрещна и еврейската Нова година – Рош а Шина. Ако не ми бяха казали, нямаше и да разбера. По нищо не личеше, че ще има празник. Единствено лампичките, които и ние слагаме по Коледа, подсказваха за това. Разсмях се когато разбрах, че и тази бедна украса е поставена от арабите-мюсюлмани, които по това време честват Рамазан.
Моите приятели решиха, че ще посрещнат Новата година на плажа и бързо спретнаха две торби с „празнична храна“. Възприех това като културен шок, който нямам желание да задълбочавам, и тактично се измъкнах с предстоящото ми пътуване към дома. Трябва да докарам тези хора за Коледа в България. Може да не сме царе в капковото напояване, но имаме за споделяне добри практики в областта на празниците.
За fortisimo.eu – Ася Йорданова
0 коментара