„Мисли глобално, яж локално!” Може и да не цитирам точно, но смисълът е този. Прочетох го на някакъв рекламен билборд по морето. Беше преди години, но често се сещам за този призив.
От една страна имам чувството, че той ми казва много, а от друга страна съм с усещането, че посланието му не ми носи нищо. Най-често го пречупвам през призмата на регионалните и националните медии и естествено свързаните с тях възможности за реклама.
Простичко е. Регионалната медия се стреми да мисли глобално докато разчита на постъпления от местния рекламен пазар. Същото прави и националната медия. Стреми се да мисли глобално и генерира приходи от националния рекламен пазар.
Въпросът е, че глобалното мислене винаги води до „глобално” действие. По-скоро до опит за такова. В медийния свят това добре се илюстрира с процеса на окрупняване. Регионалните медии стават част от национални вериги, които пък са част от мултинационални компании. И точно когато си помислим, че сме дали аргумент против този призив – всъщност го доказваме. Мултинационалните медийни компании, които по дефиниция мислят глобално, всъщност стъпват на едни пазари и се хранят локално. Очевидно това е естественият ход на развитие, което пък прави фразата сполучливо рекламно послание.
Вчера гледах резултатите от национално представително социологическо проучване на Маркет линкс, цитирано в управленската концепция на генералния директор на БНР Валери Тодоров. Данните за националната радиоаудитория недвусмислено показват, че българският радио ефир отдавна е прегърнал идеята за глобалното мислене и локалното папкане. В наблюдаваните седем града, където БНР има и регионални програми, се виждат само две изключения. Водещите позиции на независимите регионални програми на радио „Ултра” в Благоевград и „Форте” в Шумен.
Изключенията често потвърждават правилото, но абсолютно винаги задават и въпроси. Основният в случая е как регионалната медия днес може да съществува самостоятелно против естествения процес на глобалното мислене и локалното ядене?
Единственият възможен отговор е в опита да подмени модата с друг ефектен призив: „Мисли локално, яж глобално!”
В помощ на това романтично усилие са всички доводи за цветността на местния ефир в глобализиращия се свят, удовлетворяването на интереса на местната общност и съхранението на нейната идентичност.
Проблемът е, че като всяко романтично усилие – то изисква повече работа от страна на всички. Повече работа от самата регионална медия и от участниците в рекламния пазар. А това само по себе си е излишно неудобство в глобалния свят.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара