Фортисимо

Знам, че отпускарският август е доста демобилизиращ, но вярвам, че като срещам читателите на fortisimo.eu с интересни хора, всеки ще се замисли върху важните за него неща.

Дойде моментът за едно „Кафе за събуждане”. Книгата отскоро е на пазара, а неин автор е Димитър Божанов. Димитър е и човекът, благодарение на който много българи успяха да видят филма „Тайната”. „Той е предприемач, писател, журналист, музикант, философ, лектор, режисьор, виден столичен бохем и тънък познавач на човешката култура, поведение и душевност”, четем за Божанов в Интернет, а останалото е лично от него.

---

Нели Русева: Кой е Димитър Божанов?

Димитър Божанов: Просто едно име. Нищо повече. Името не е важно. Важни са делата. Дори личността не е толкова важна. Важно е посланието, което тази личност носи на света. В тази връзка Димитър Божанов е човек, който носи позитивно послание. Позитивно не в смисъла на „животът е само цветя и пеперудки“, а в смисъла на „има какво да направим за собственото си добро и за доброто на децата си“.

Нели Русева: Смяташ ли, че ви живота има случайни неща?

Димитър Божанов: Както и да го смятам, няма. Нищо не е случайно. Всичко в тази невъобразимо гигантска вселена се подчинява на строг и неотменим порядък. Порядък, който науката ни дори не би могла и да сънува, че ще съумее да проумее с подхода, с който все още си служи и днес. Вярата в „случайностите“ е за хора, които живеят слепи за реалността.

Нели Русева: Какви са ти основните занимания в момента?

Димитър Божанов: В момента се занимавам предимно със собственото си издателство Mass Media Publishing LTD., както и с позицията си на криейтив директор в уеб дизайн компанията на партньорите ми Mass Media Group LTD. Двете компании са част от общ замисъл – така да се каже. Просперираме сериозно през последните месеци, експериментираме и не се страхуваме да играем на едро. Ако ви трябва съвет за интернет бизнеса, ние сме хората, а моментът е точно сега, защото интернет буквално изригна през последните 12 – 18 месеца. Ръстът на онлайн бизнеса за последните три години е в хиляди проценти.

Нели Русева: Как ти въздейства филмът „Тайната”?

Димитър Божанов: Вдъхнови ме много. Помогна ми да приема нещо, което умът ми дълго време не ми даваше да призная. И то беше, че нищо не знам. Че всъщност съм на 25 години, на четвърт век, а нямам никаква представа какъв е смисълът на живота ми и на присъствието ми в тази реалност изобщо. Не ти обясняват такива неща в училище. Нито в университета. А е толкова важно! Всяко дете иска да знае какво да прави с живота си. На къде да поеме, как да постъпва, как да прави най-доброто за себе си. По някаква странна причина съвременната култура ни тласка в точно обратната посока – да не правим най-доброто за себе си. С други думи, да си вредим системно и полусъзнателно. Странен урок е това, но и много ценен. Да се видим отстрани. Как на думи ние хората уж много искаме да сме щастливи, а в същото време продължаваме да си вредим, продължаваме да правим точно обратното на това, което искаме. Уж искаме да живеем в хармония с планетата, а продължаваме да я замърсяваме. Уж искаме да сме в хармония с околните, но продължаваме да задръстваме живота им със собствените ни психологически лайна. Оплакваме им се, завиждаме им, обвиняваме ги, нараняваме ги. Но сякаш не виждаме, че през цялото време нараняваме единствено себе си. Колко е жалко, нали? И незряло. Културата ни тепърва ще прави опит да надрасне животинския си произход и да се превърне в човешка. Това ми показа филмът „Тайната“. Бях шокиран, признавам си. И в същото време много щастлив, много освободен. Сякаш тогава за пръв път от много години успявах да се отлепя поне мъничко от тоталната ми идентификация с незрялата култура, в която живеем и от която сме част.

Нели Русева: Получил ли си доказателства за това, как „Тайната” е променила живота на хора около теб? Как промени твоя собствен?

Димитър Божанов: В ерата на научния детерминизъм, от която вече излизаме за щастие, всички реват за доказателства. Все едно ако Нютон не беше доказал гравитацията с разни формули, ябълките щяха да спрат да се търкалят по земята и да започнат да падат в небето... Разбира се, че не. Науката просто констатира това, което така или иначе съществува – със или без нейната намеса. Братя Райт не са сътворили самолет, защото са имали доказателства, че човекът може да лети. Всъщност „доказателствата“ са говорили за точно обратния принцип. Колкото до „Тайната”, тя не е променила живота на никого. Бог променя живота на хората. Може да им изпрати да гледат някой филм, който ще ги вдъхнови и ще им помогне да преосмислят живота си. Може да им подхвърли книга, интересна среща, телефонен разговор или да ги забърка в незавидна ситуация, която да ги накара да си дадат равносметка за грешките, които допускат, да си вземат поука и да не ги повтарят никога повече. Досега няма измислена формула, която да обясни поведението на Създателя и да ни даде логичен отговор на въпроса защо се случват нещата, които се случват в порядъка, в който се случват. Така че, нямам доказателства за вас. А и не от доказателства имаме нужда. Имаме нужда просто да живеем в мир и любов със себе си и със света около нас.

Нели Русева: Как се роди идеята за книгата „Кафе за събуждане”?

Димитър Божанов: Като всяко вдъхновение. Потропа на портата на съзнанието ми, а аз й отворих. Било им е време на тези идеи да се появят и излязоха и през моя лаптоп.

Нели Русева: Какво още трябва да има с кафето, за да се събудим?

Димитър Божанов: Нищо. Дори и кафето не ви е нужно. Достатъчно е да сте готови.

Нели Русева: Има ли нужда от събуждане българинът днес?

Димитър Божанов: Не мога да преценя. Предполагам, че да. Познавам българина от близо и в най-деликатни подробности. Общувал съм и продължавам активно да общувам с българи от всички социални и мисловни прослойки на обществото ни. С увереност мога да заявя, че повечето хора, които познавам, а аз познавам хиляди, са откровено нещастни и неудовлетворени от съществуването си. Разбира се, в близкия си кръг допускам единствено приятели, които са щастливи и доволни и с които сме на една честота и вярваме в доброто, радостта и просперитета. Но познавам българите прекрасно и знам, че ние не сме щастлив и проспериращ народ. Всъщност е точно обратното. Огромният процент от сънародниците ни живеят бедно, нещастно, нервно, с много страх и отрицание и много вътрешни и външни противоречия и обвинения. Вижте политиката ни, вижте т.нар. български бизнес, вижте отношенията помежду ни, пуснете си епизод на Биг Брадър или нещо подобно. Представяте ли си в какво сме се превърнали? И колкото повече се срамуваме от себе си да си го признаем, толкова по-зле за нас като нация, като група от хора с общ език, история и с общо настояще и като индивиди със специфични потребности, желания, мечти. Така че, да, българинът има нужда от събуждане. И ако има нещо, което ще е добре да разбере, то е, че спасение поединично няма. Не съществува такова понятие във вселена, в която всички атоми са свързани един с друг и се влияят един от друг всеки миг. Не можеш да се измъкнеш „само за себе си“. Не можеш да се спасиш за сметката на някого другиго. Не можеш да бъдеш щастлив и успешен на гърба на някого другиго, пък бил той и собственият ти служител, приятел, родител или дете. Не можеш да постигнеш пълен вътрешен покой, докато светът изобилства с нещастие.

Нели Русева: Намираш ли зависимост между това какво мислим, ние българите (всеизвестно е, че сме черногледи) и начина по който живеем?

Димитър Божанов: Разбира се. Това е само началото, уви. Връзката между начина на мислене, начина на поведение и реалността, която се ражда от това, е съвършено несъмнена в наши дни. Очевидно е, че някои модели на мислене създават добри резултати, докато други модели на мислене създават ужасяващи и дори трагични резултати. Човек, който живее с нагласата, че някой му е длъжен за нещо, няма голяма вътрешна мотивация да си размърда задника, защото е убеден, че някой друг му е длъжен да го направи щастлив и доволен. Някой друг трябва да му даде нещо или да се промени по някакъв начин, за да може този човек да е спокоен и щастлив. Това е трагичен начин на мислене, а народът ни като цяло го изповядва масово. Такъв ни е лайфстайлът от време оно. Социалистическото мислене е много по-сериозен бич за стандарта на живот у нас, отколкото си даваме сметка. Мислим, че всичко свърши през 89-та. О, не. То тогава започна. Промяната беше единствено козметична. Обществото функционираше сравнително нормално до онзи момент, защото устойчивите вярвания на хората – мирогледът им с други думи, отговаряше на начина, по който обществото ни беше организирано. След 89-та организацията на обществото се промени по сравнително изкуствен път, но мирогледът остана същият. Старата песен на нов глас, ама вече звучеше фалшиво. И дисхармонията продължава да отеква по улиците на държавата ни, проядени от дупки и боклуци, из грозните ни панелни квартали, мухлясали от влагата на собствените ни сълзи и страдание, по телевизиите ни, покварени от криворазбраната демократична олигофрения, в разговорите ни, във фалшивите ни очаквания, в действията ни, чете се дори в очите ни. В очите на всеки от нас прозира онова инфантилно неразбиране на света, в който се намираме. Дай капитализъм на хора, чиято представа за успех в живота е „сигурната държавна работа“, и само гледай какво ще последва. Мармалад. Ръцете ни още лепнат от мармалада, ама сме си спрели водата и се чудим защо не можем да се измием.

Нели Русева: Как с твоето „Кафе за събуждане” мислиш, че ще се събудят хората?

Димитър Божанов: Като осъзнаят някои елементарни неща, за които все още се говори под сурдинка и им се лепи етикет „езотерика“. Прости истини за живота и за принципите, според които се нареждат нещата в личната ни реалност. Нищо повече. Просто малко свежа информация за скептиците. А всъщност не мисля, че някой ще се събуди заради моето кафе. Хората се събуждат, ако им е дошло времето да се събудят, ако са узрели за това. Пък дали ще им се случи с тази книга или по някакъв друг начин, това зависи само от Бог.

За fortisimo.eu - Нели Русева