Фортисимо

От миниатюрните чихуахуа до огромните немски догове, кучешките породи ни предлагат разнообразие от размери, форми, качества и характери.

Оказва се обаче, че всички „най-добри приятели на човека” произлизат от един конкретен животински екземпляр. Това кара учените да изследват още по-задълбочено домашните ни любимци, за да разберат по-добре механизмите на еволюцията.

Кучето (Canis lupus familiaris) е бозайникът с най-много разновидности на Земята, които се различават драстично помежду си. Но учените в Университета на Пенсилвания вярват, че всички породи произлизат от сивия вълк (Canis lupus) от централна Азия. Ветеринарният факултет на висшето учебно заведение е провел мащабно изследване заедно с Кралския институт за технологии в Стокхолм. Двете академии са изследвали ДНК спиралите на стотици кучета по целия свят. Резултатите са покъртителни. Всички животни, без значение дали са малки или големи, космати или голи, произлизат от една единствена семейна линия.

Това означава, че всички кучета на земята имат един общ прародител, който преди хиляди години е бил опитомен от човек. Така изкуствената селекция, водена от хората, е тръгнала от едно единствено опитомяване. Ако „сприятеляването” се е случвало и на други места по света, то нашите животни щяха да имат ДНК белезите на различни родове вълци.

И въпреки че хората са започнали да отглеждат кучета преди около 14 – 17 хил. години, то по-голямата част от породите са селектирани в последните две столетия. За стопаните, живеещи преди началото на индустриалната епоха, е било напълно достатъчно кучетата им да ги пазят от крадци и хищници и да са достатъчно дружелюбни, че да се привързват към господарите си, за да не ги хапят.

Една от първите целенасочено селектирани породи е тази на хрътката. Това животно е било създадено, за да помага в лова, а най-добрият вид на породата е персийската хрътка-салуки (наречена още арабска хрътка).

През годините естествената мутация, промените в климата и човешката намеса карат отделните породи да развиват все по-ярки белези. Пет са признаците, по които се определят качествата на всеки вид: ловуване, пастирство, възможности на пазач, работа и компания.

Международната федерация по кинология разпознава 340 вида породи, но тази цифра се променя в зависимост от страните, в които са организирани групи на хора, отглеждащи и размножаващи кучета. В Америка, например, Националният киноложки клуб признава съществуването на едва 167 породи.

В последните години се увеличават представителите на дизайнерските кръстоски. Такива са видовете лабрадудъл (между лабрадор и пудел), кокапу (между кокер шпаньол и пудел) и пъгъл (потомци на мопс и бигъл).

Селектирането на породи се прави и в момента, в който четете тази статия. Учените от Пенсилвания осъзнават, че стремежът към уникални неща е дълбоко вкоренен в човешката ни природа, но отбелязват, че „уникалният вид не е непременно по-добрият вид”.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимки: dogbreedinfo.com, prestonthepuggle.com, designer-canines.com)