Хващам Тони да ми разкаже за нетипичното си занимание – той пише. Започва миналата година, първата му приказка се казва „Глупакът умняк” (прочети я по-долу).
Има намерение да направи книга – стихотворения, приказки, разкази и песни. Ще композира и музиката за песните.
Идеята за книгата му хрумва, защото и родителите му са написали книга. Те и двамата са учители, баща му е по български език, а майка му е преподавател по философия, психология и етика. Тяхната книга е вече факт, само дето спонсори няма. Имат я в готов вариант, като чернова и носи интересното заглавие – „Корените не са окови за крилете”.
От всичко Тони най-много обича да решава кръстословици и математически задачи. Играе шах с баща си, също и тенис. От два месеца тренира баскетбол, ходи всеки ден, спортува интензивно, дори сега през лятото.
На въпроса ми: Как е баскетболът? Тони отговаря скромно: „Справям се”. Обича да чете книги, много. Майка му смята, че дори чете много. Прочел е почти всички от задължителните за лятото книги, но чете и други неща.
Стои до късно вечер, ляга си в 23 часа, но не става рано и намира време за всичко. Гледа по телевизията – хокей, конни състезания, и анимационни филми, разбира се. Обича да кара колело, да играе на другите детски игри с топка, на криеница и тенис.
Тони мечтае за доста нетипични неща. Има мечта да работи в БАН някой ден, да стане учен. За да изобрети... спортен уред, и не за друго, той е много добър в математиката. Заниманията му с баскетбол вероятно са определили и изобретението, което иска да направи.
Като всяко дете обича забранените, но любими на децата – пържени картофи, кока кола, сладки неща...
Идеята за спорта идва от мама Ива, за да е далеч от компютъра. Тя самата го придружава на тренировките, и го подкрепя във всички неща, които прави. Татко му има доста занимания, голяма част от които интелектуални.
Тонислав свири на пиано, на акордеон също. Пианото обича повече, има сертификат, не е приключил още с него, ще продължава да свири.
Би искал да отиде на планина, защото не е ходил, и по тази причина любимо му е морето. За родителите си казва, че са колкото строги, толкова и либерални. Добри са, казва Тони, точно каквито трябва да бъдат. За момичетата мисли, че са готини, по-послушни са. Харесват му по-големите какички, а на въпроса ми има ли си гадже отговори – още не. Имал други ангажименти. Мечтае си освен всички други неща, по целия свят да престанат войните. Поисках да погледна и бележника му от втори клас, лелее, той е пълен отличник, само шестици от горе до долу, нито една петица за разнообразие. Сядаме пред компютъра и Тони ми показва стихотворения, приказки, разкази, презентации, текстове на песни... С някои типично детски грешки, но темите и историите са много интересни.
Сложил е само началото на писането, и недовършените неща не ми показа, така правят истинските писатели. Така че книжката на Тони предстои. Мислех си за какви интересни неща си мечтаят децата, и не всички стоят пред компютъра само за да играят на игри и да разглеждат неподходящи и забранени за тях сайтове. Всичко си им е наред на децата, на нас възрастните нещо ни има... хубавото е, че до нас има едни постоянни учители, които всеки ден ни учат на нещо ново – децата ни.
За fortisimo.eu мечтите и творчеството на Тони представи Нели Русева
Ето някои от нещата, които Тони сам ми прочете:
Баба Яга
Баба Яга тя е зла,
а пък има и метла
яхне ли я тя
и полита веднага.
Бърза тя да се отправи
по пътеки дълги прави.
Към приятелите стари
тя и зли магии прави.
Глупакът умняк
Имало едно време трима братя и един глупак, който се казвал Макс, а братята му се казвали Николас, Борис и Иван. Един ден Иван казал на Макс:
– Макс, хайде, ти вече порасна! Трябва сам да си изкарваш прехраната.
А Макс отговорил:
– Няма да уча, ученето е губене на време.
И така на следващия ден Николас, Борис и Иван не видяха Макс при тях и отидоха да питат баща си дали да не
го потърсят. Бащата отговорил:
– Щом го няма, отидете и го потърсете!
Минали гори, реки и поля, но пак не го намерили. Но вместо това те чули стъпки – това били стъпки на ловец. Те се срещнали, и честно казано, и четиримата се стреснали, като се видели. Но после се успокоили и братята разказали всичко от игла до конец.
Ловецът попитал:
– Искате ли да дойда с вас?
А те отговорили:
– Ако искаш ела.
– Добре ще дойда.
Минали гори, поля и реки пак не го открили. Минали седмица, две и най-сетне го открили. Той бил отседнал в една гостоприемна къща и четял книги. И те се прибрали живи и здрави вкъщи.
Поука: Глупавият е най-умен!
Тонислав Светославов Троев – ученик от ІІ б клас, СОУ “Панайот Волов”- град Шумен
0 коментара