Още сме в сезона на почивките и продължавам да се вълнувам от летни, морски „работи”. Бях вече в отпуск, макар и за малко, на морето. Не всичко е както ни се иска и както би трябвало да бъде, за да си прекараш чудесно.
Обаче не мога да кажа, че е било гадно и да не призная, че бих останала още, бих останала цялото лято на морето. Защото си го обичам много. Каквото и да си говорим – лятото, почивката, отпуската носят особено настроение. Морето пък най-вече...
Дори много да сме били натоварени преди това, дори много да сме стеснили бюджета за почивката, дори да има куп дразнители по пътя, при престоя и обратно, почивката е почивка и от нас зависи как ще й се насладим. Както вече споменах – аз още съм на отпускарска вълна и чета много материали на тази тема.
Днес в нета ми попадна интересно четиво - „100 причини да ми се ходи на море в България” от неизвестен автор.
Ще ви предложа само няколко причини, не тези които най са ме впечатлили, избрах ги на произволен принцип:
8. Миризмата на лайна от морето ме впечатлява.
Там, където бях аз на плаж, нямаше такава миризма. Вярвам, че има и други такива хубави местенца, където е чисто. Там, където има такава миризма, си я правим пак ние.
17. Искам да стоя прав на плажа.
Такъв проблем пред мен не е имало, имаше си места за всички, и за хавлиите ни. Знам, че подобен образуващ нерви момент има в големите бетонни курорти, но всеки избира къде да отиде. Още се чудя например как „бедните” българи пълнят най-скъпите курорти...
22. Да давам по 50 кинта за шезлонг и чадър – безценно.И тази причина не стоя при мен на дневен ред, това го има пак по скъпите курорти.
25. Много ми е готино мангали да крещят по плажа – царевичак, закуската на Майкъл Джексън, кочанът на Азис, царевица „Панасоник“ – успокоява ми нервната система.
Мен лично не ме дразнят, въпрос на нервна система. После да не се правим на много толерантни, расисти сме си. Всеки трябва да си изкарва хляба, по-добре да продават царевичка, отколкото да крадат...
27. Само по-любимо ми е когато ме прескачат, настъпват и заливат с пясък.
Вярно, почивка, ама плажът по принцип си е шумно място, и май там му е чара. Освен много слабо населените, самотни плажове, които се прекрасни, но са малко.
32. Радват ме намусените камериерки..
33. и бармани…
34. и сервитьори…
35. и продавачите по сергиите…
36. и изобщо кефят ме всички, които трябва да са учтиви любезни и усмихнати, а са намусени и изпълнени с апатия и досада от моето присъствие.
Нищо не ги оправдава да са такива, но тази порода хора не работи само на морето, те са навсякъде. Сигурно съм късметлийка, но рядко ги срещам, и като ги срещна не им прощавам.
51. Харесва ми когато има жива музика – цицореста местна фолк-дива или цигански оркестър – най-ме радват в комбинация.
И това е въпрос на избор, жива музика или умряла, има кръчмета и без музика, на мен те са ми най-любими, дори има студена бира.
56. Ако съм на квартира ми е най-добре да имам вечерен час, сложен от намусена хазяйка, която приема само кеш и то предварително.
Има различни квартири, различни хазайки и изобщо пак е въпрос на избор. За всеки влак има пътници, и всяка квартира- курортисти.
60. Претъпканите кръчми и ресторантчета на вечеря – страхотно е.
Защо не, лично аз се притеснявам от по-празни кръчми, там нещо няма да е наред - или бирата е топла, или кебапчетата не са от месо.
95. Харесва ми почивката да свършва с радост, а не с тъга.
Каквато я направиш, такава ще е. А тъга винаги има накрая, защото е тъжничко да ти свърши почивката, винаги не стига.
99. Обичам после да си разказваме почивките с приятели…
100… особено с тези, които не са ходели в България на море тази година… а останалите ще намерите ето тук.
Това последното (100) не го обичам, ама никак. За много неща сигурно е прав този неизвестен автор. Само че! Да му се не види, нали като ходиш на почивка трябва да почиваш, а не да ти е гадно, настройваш се за почивка, а не за нерви. Вече знам колко хора няма да се съгласят с мен, но аз мисля, че една почивка трябва да се избира внимателно. Да се избира! Можеш да отидеш в по-малък курорт, може да отидеш в някое не толкова посещавано „море”.
Можеш да избереш да се храниш със сандвичи, никой не е умрял, ако е ял сандвичи 3 – 4 дни, или пък в някое капанче – рибена чорбичка или шкембе, и една салата... Не смятам, че нещата са чак толкова трагични, и не смятам, че трябва да сме чак толкова черногледи. Защото... всички тези на които се дразним и ни скъсват нервите, всъщност сме самите ние, или пък наши близки и приятели. Нека не си кривим душите, това сме всички ние – и ченгетата, които не се намесват в конфликти, и арогантните спасители, на които разваляш спокойствието, и камериерките и сервитьорите и барманите... и хазайките с квартирите. Редно е да изискваме все повече и повече внимание и добро обслужване, не само когато сме на плаж за няколко дни.
Ще променяме нещата, ако го правим всички!
А почивката – насладете й се, колкото и където и да е! Не обръщайте внимание на простотиите, а простаците отсвирвайте бързо. Какво му трябва на човек, една студена бира, едно спокойно море, един усмихнат човек до вас...
За fortisimo.eu – Нели Русева (akrozia.org, bg360.net и bgbeaches.com)
0 коментара