Колко често сте чували фразите: „Той ме ядоса”, Не можах да се въздържа, изпуснах си нервите”, „ Правят всичко само, за да ме ядосат”. Все познати думи, нали?
Едва ли има човек, който да не знае какво е гняв, а и самият той да не е изпитвал това чувство. Така е, гневът е лош съветник и по-често не просто блика, а направо се лее... Каква стихия е само, опустошителна!
Ето какво е гневът, според Уикипедия: Една от 8-те основни емоции. Счита се за един от седемте смъртни гряха в християнската религия и е обратното на смирение, което се счита за висш добродетел от същата религия. Основната причина за гнева е високомерието. Спектърът му може да варира от слабо раздразнение до силна ярост. Физическата му проява е учестено сърцебиене, високо кръвно налягане и повишено ниво на адреналин и норадреналин.
Лъкатушим от пълно равнодушие до изпепеляващ гняв. Примери колкото искаш, ден след ден в живота ни, насилието стана неразделна част от нас. Объркани, неудовлетворени, очакващи чудо, немърдащи, наранени от другите, неоценени, „палим” бързо и се гневим като за последно. И често наистина е за последно… Рядко минават дни, в които да няма инциденти или драми, предизвикани от гняв...
И ето до какво води:
„11-годишен гръмна приятел и избяга”... „Четири деца изнасилиха болна жена”... „Отмъстител подпали терасата на съсед”... „Син уби и зазида в стена баща си”.
Свикнахме ли с насилието в идиотския си начин на живот? Какво да правим с ГНЕВА? Нещо трябва да го правим, изборът е наш. По-добре сами да решим, защото знаем кое е най-добро за нас – по-добре от всеки друг човек. Какво правим например когато ни заболи зъб – ходим на зъболекар, а когато ни заболи стомах или крак... пак на лекар.
Не бива да пренебрегваме и тези наши „болежки”, свързани с чувствата и емоциите. Знам какво е да си гневен, но знам и друго – не става само да си кажеш „това беше последно, вече спирам да се гневя”. Просто трябва да започнеш отнякъде и с нещо различно.
Споделянето с близки и приятели може да не свърши много работа, обаче разтоварва, укротява „бурята”, а и докато ви съветват може да чуете нещо полезно. Ако искате съвет, другото добро е и да го чуете ;), пък си е ваша работа дали ще се възползвате от него. Непременно споделете с повече хора, особено такива, които също са имали проблеми с овладяването на гнева. Не питай старило, а патило...
По-често използвайте чувството си за хумор, и когато „дразнителите” се появят, смело започвайте с шегите. Винаги е по-добре да иронизираш някого, отколкото да му строшиш нещо в главата или да го навикаш.
Когато гневът се опита да ви завладее, дишайте, ама много дълбоко, и ако има начин се оттеглете за малко от „мястото” или човека. От дистанция нещата изглеждат доста различни... Не превръщайте всичко в световен проблем, винаги е по- важно да си щастлив, отколкото да си прав. Няма съвършени хора, и вие не сте. Усетите ли как гневът се надига у вас, припомнете си своите собствени грешки и недостатъци (не може да нямате), ще видите как ще изпуснете парата наполовина… Приемете като предизвикателство за вас самите – заплюйте си нещо хубаво да ви се случи, ако успеете да овладеете гнева един път, втори път… :) И ако успеете да се справите, нека направим така – ПРЕДАЙ НАТАТЪК
Дейвид О. МакКей казал: „Нека съпрузите никога не си говорят на висок глас, освен, ако къщата не гори“!
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара