„Магнит за идиоти/ки” – често сме чували това определение за някого или дори го употребяваме за самите себе си... Като че ли винаги „привличаме” най-неподходящия за нас човек.
Всъщност, дали проблемът не е в самите нас? Дали не търсим някакъв определен тип и модел на поведение във връзките си, който може би не е подходящ за нас? А впоследствие виним околните и „идиотите/ките”.
Истината е, че някак подсъзнателно търсим във всеки един потенциален партньор сбор от качества. А после ни боли. Пожелаваме си нещо – получаваме го. И след това някой друг ни е виновен.
И какво всъщност е това наше качество „магнетизъм”? Това може би е нашата аура, уникалният ни начин на говорене, жестове, мислене, индивидуалността ни. Когато в крайна сметка попаднем на някой подходящ, все му намираме някакви кусури и недостатъци. А когато срещнем изключително неподходяща личност, с всички сили се вкопчваме и превръщаме този конкретен човек в наша фикс идея, някакъв фалшив идеал.
Приписваме му качества, които не притежава, поставяме го на някакъв пиедестал, затваряме си очите за всичките недостатъци и черти от характера, които не ни прилягат.
Живеем в свят на противоположности. И като че ли търсим именно това в нашия съвременен Ромео, Принц Чаровен, Робин Худ и прочее (или женския еквивалент – Пепеляшка, Спящата красавица, Снежанка и т.н.). Спокойните личности търсят някой с по-буен характер и обратното. Традиционалистът търси екстравагантност. И понеже сме твърде страхливи и живеем в свят, зависим от общественото мнение, търсим качества, които ни е страх да изявим у другиго. След време обаче, тази динамика натежава. Или може би, единственото качество, което изявяваме чрез другия, не може да компенсира всички останали различия.
Настъпва разочарование. Разочаровани от самите себе си, но умело прикриващи собствените си грешки, прехвърляме вината върху плещите на другия. Действаме егоистично и като „света вода ненапита” пискаме и неистово защитаваме невинността си. „На крадеца шапката гори.”. Никой не ни вини, но ние се оправдаваме. Никой не ни гони, но ние бягаме.
Истината е, че ние самите сме си виновни. Сами виждаме успеха или провала си, както в живота, така и в любовта. Някак упорито търсим неподходящия и след това виним „съдбата” за жестокостта й. Питаме и виним целия свят за собственото ни нещастие. А то е предизвикано от самите нас.
Истината е, че не ние сме магнит и привличаме неподходящ човек, а самите ние го търсим. Но винаги е много по-лесно да обвиниш друг за собствените си грешки...
За fortisimo.eu – Ваня Тенева
P.S. – Екипът на fortisimo.eu ви препоръчва да видите филма „Тайната”
0 коментара