Години наред темата за различията между мъжа и жената се радва на нестихваща популярност. Във всяко списание надълго и нашироко се обяснява за трудностите на дамите да разчитат карти и за проблемите на господата при вършенето на няколко неща наведнъж.
Според популярната теза – определени способности се задават още при формирането на пола на всяко дете.
По подразбиране мъжете обичат синия цвят, трудно се справят с болката, виждат тунелно, а жените харесват червено (в момента розово), не разбират от шеги, но могат сърдечно да съчувстват на другите, виждайки какво се случва около тях дори с гърба си. Според тази теория хилядолетната еволюция е придала различни интелектуални и физически качества на половете, за да могат да изпълняват основните си дейности – осигуряване на прехраната и съответно отглеждането на наследници.
Тези вярвания не остават само в медиите. Редица книги като „Мъжете са от Марс, жените са от Венера” или „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния” се радват на огромен международен интерес.
Все по-голям процент учени обаче започват да плюят така наречената от тях псевдонаука за невросексизма. Според изследователите това разбиране е не само погрешно, а и опасно. Когато родителите вярвали в теорията за „хардуерните” различия, те не насърчавали синовете си да развиват речевите си способности. Момичетата пък били лесно извинявани за слабите си резултати по математика. Така се създавали необратими щети върху образователното развитие на децата.
Всъщност нямало големи неврологични разлики в половете. Това твърди Корделия Файн, автор на книгата „Илюзията на половете”, която ще бъде пусната на пазара в САЩ през септември. Изследователката от университета в Мелбърн обяснява, че има определени специфики в мозъка на мъжа и жената, но те не били толкова големи, за да предразполагат различно поведение. Според Файн интелектът ни не е затворник на пола ни. Тези, които твърдят обратното, просто примесвали вековните стереотипи с опитите си за научна обосновка.
Според Лиз Елиът, професор в Медицинското училище на Чикаго – теориите за „хардуерните” различия между половете са напълно погрешни. Всички доказателства водели към това заключение. В Observer Елиът обяснява, че различията в поведението между дамите и господата са налице, но те не са заложени генетично, а се формирали в процеса на възпитанието. Тоест – нашите културни възприятия за различия в половете създават качествата на едно дете. Лиз Елиът твърди, че децата не наследяват интелектуални различия, а ги усвояват в резултат на очакванията ни как трябва да се държи едно момче или момиче.
Момчетата развивали умения в ловкостта, защото от тях се очаквало да са добри в спорта, който развива способностите им да се прицелват добре или да ловят предмети. Възрастните смятали, че момичетата трябва да бъдат по-комуникативни и затова насърчавали техните речеви способности. Нали те ще възпитават на свой ред децата си…
Привържениците на школата „Марс - Венера” обаче тук отбелязват, че бебетата от женски пол проговарят с около месец по-рано от момчетата. Това е неоспорим факт, но до пет годишна възраст разликата в комуникативността на момчетата и момичетата е толкова малка, че дамското преимущество е едва 3%. Въпреки това хората пренебрегвали 47-те процента съвпадение и се съсредоточавали върху минималното различие.
Тук трябва да намесим отново професор Елиът, която обобщава: „Да, момчетата и момичетата, мъжете и жените са различни, но повечето различия са доста по-малки от пропастите, описани в „Мъжете са от Марс, жените са от Венера”.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов
0 коментара