Фортисимо

Съветите са като целувката, хем са приятни, хем са безплатни. Да съветваш някого е лесно, но ако ти самия трябва да изпълниш нещо от това, което казваш, става трудно.

Всеки има моменти, в които нещата сякаш излизат извън контрол. Равновесието се нарушава и имаш чувството, че Съдбата ти играе лоша шега. За болшинството хора е изключително трудно да помолят за помощ, когато изпаднат в положението на нуждаещи се. По себе си съдя...

Трудно е да помолиш за помощ, ако си се заплел в някаква история, трудно е да помолиш някой да ти свърши някаква услуга, още по-трудно е да помолиш за пари. Всъщност съм разбрала (пак от личен опит), че е по-лесно да помагаш, ти самият да даваш. Искането е трудна работа. Но не невъзможна.

Просто човек трябва много добре да прецени всички плюсове и минуси на молбата си, да си направи труда да прецени към кого да я отправи.

Няма да забравя преди доста време срещата ми с една жена, мъдра и непоколебима, силна и в същото време слаба, нежна и груба, открита и категорична – до болка. Прехвърлила 60-те, психотерапевт по професия, самата тя преодоляла много изпитания. Срещите ми с нея ми откриха неща, за които не бях се замисляла, други получих като подарък, като безценен урок. Едно от нещата, които научих от нея беше, че няма срамно и няма страшно да помолиш, когато имаш нужда, когато си притиснат до стената.

Играта на достойнство и себелюбие, на гордост и прикритост не върши работа. За някои може да звучи пресилено, но примерът който запомних беше следният - „Погледни просяците по улиците, те също са имали своите съпротиви. Изпитвали са страх, срам, болка... но всичко идва с опита и тренировката. Докато един ден не стигнеш до заключението, че когато молиш някого за нещо, ти си този който печели. Сложени двете ръце една до друга – на искащия и на даващия, накрая в чия длан остава нещо?”

Молбата е нашата потребност, нещо, което искаме, нещо от което се нуждаем, така че то ще остане в нашата ръка... Понякога това може да е съвет, съчувствие, разбиране, прегръдка.

Да помогнеш на човек в беда е достойно поведение, рано или късно всяка добрина се възнаграждава. Хубаво е да помагаме на всеки, с каквото можем, независимо дали е приятел или не. Няма лошо и да помолим, когато самите ние сме изпаднали в някакво затруднение. Да се изолираш, да се затвориш в себе си и да се изживяваш като жертва е погрешна стъпка. Никой не би могъл да знае от какво имаш нужда, да те потърси и да ти помогне. Дори най-големият ти приятел не би могъл да отгатне точно какво те вълнува или тревожи в момента. Затова най-сигурният начин да получите помощ е да я поискате. И в същото време да не изпитвате неудобство, срам, страх... Ако не опиташ, няма да знаеш.

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, така че не се предавайте дори когато някой ви откаже нещо, от което имате спешна нужда. Винаги ще се намери друг, който да ви подаде ръка. Понякога животът ни поднася големи изненади. Можем да получим помощ точно от човек, от когото най-малко сме очаквали. Никой не знае какво има в главите ни, в сърцата ни, ние сме тези, които трябва да го покажем, да го заявим. За съжаление опит се трупа най-вече от неуспехите и провалите. По-добре сто пъти да си сбъркал, отколкото нито един път да не си опитал.

И накрая, винаги „връщай” дълговете си, не забравяй какво си получил, независимо къде си и как преминава животът ти.

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: crainium.net)