Фортисимо

„Дайте ми два лева за хляб!“ Дочух настоятелната молба, докато подреждах торбите в багажника след двуседмичен престой с майка ми в една столична клиника. Нямам специално отношение към хората, които молят за помощ по улицата. Понякога се отзовавам, а понякога оставам безчувствен.

Не съм от онези, които са убедени, че става дума за измамници и същевременно не твърдя, че винаги става дума за тежка съдба и човешка солидарност. Този път обаче дори и не помислих за тези неща. Бръкнах в портфейла и понеже не намерих банкнота от два лева с усмивка подадох петолевка.

„Жив и здрав да сте, господине!“, чух точно, когато видях широката и благодарна усмивка на жената срещу мен. „Благодаря!“, отвърнах притеснено, но усетих, че ми стана приятно. „Добър човек сте, господине. Дайте да ви гледам на ръка!“

Искаше ми се да се извиня, че няма нужда. Все пак благодарност, благодарност, но чак пък толкова. Жената обаче вече се бе вторачила в разтворената ми длан и за миг станах любопитен. „Ваш близък е болен, господине. Магия има. Ще трябва да я развалим.

„Хайде сега, викам си, ще се омайваме. Вярва си жената, нека си говори, полека губех интерес, когато бях подтикнат да завържа три възелчета на парченце бял конец. Трудна работа. Пръстите – дебели и несръчни, а кончето – малко.

Жената веднага се притече на помощ и довърши последното възелче. „Духнете три пъти и кажете „Да си ходи това зло“. Направих го. Въпреки, че леко ме беше срам да правя такива неща на тротоара.

„Вземете кончето и го притеснете с някаква банкнота“, нареди ми моята нова позната. Извадих двадесет лева, но тя бързо ме посъветва да се обърна към нещо по-стойностно. Без да разбирам особено се доверих и извадих петдесет лева. Сега тя духна три пъти в юмрука и когато разтворих длан, конецът беше без нито един възел.

Жената отново сви шепата ми и настоятелно пожела да кажа. „Давам 60 лева да си ходи това зло“. Потретих го на глас и някак бавно започнах да загрявам, че своеобразният ритуал е към края си. Жената отново се усмихна и с ясен жест поиска да извадя още десет лева, след което ми пожела приятен ден.

Всичко си има цена, но очевидно понякога виждаме нещата от живота като безнадеждни и безценни. Тогава цената няма значение.

Но при всички случаи сме прецакани.

За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимка: world-market-portraits.blogspot.com)