Фортисимо

След “Аз съм българче“ всяко дете у нас се запознава с приказката за снопа стрели на Хан Кубрат и националния девиз, изписан на фасадата на Народното събрание “Съединението прави силата“.

Същевременно в новините (през различните исторически епохи) най-вече говорим за разделението на нацията, а всеки национално отговорен политик поне веднъж е държал реч в парламента за необходимостта от единение. Това даже го вменихме като основно правомощие на президента на последната ни република.

Социолозите, социалните антрополози и какви ли не други “лози“ извиняват проблемите на българското общество и дори националните ни отбори в колективните спортове с някаква хипер индивидуалност на българите.
Не че искам да оригиналнича или да ви развалям празника, но това очевидно противоречие между девиза и реалността винаги ме е притеснявало.

Запитах се какво е да си имаш девиз. Това са думите, които те описват и отличават от другите или думите, които описват твоята мечта. Онова, което би искал да бъдеш. Всъщност зависи от човека, който си избира девиза. То си е като в рекламата. Голяма част от рекламодателите кипрят продуктите си със слогъни, които очевидно превъзхождат разработката. Други търсят такива, които да я индивидуализират, опишат и отличат. Кое от двете е изразът, който сме превърнали в мантра и сме закичили на сградата на парламента и на националният си герб?

В Уикипедия пише, че обикновено девизът, който се изписва на герба  “представлява кратко изречение, разположено около щита, чийто произход се крие в бойния вик, който изричали рицарите по време на участие в турнирните схватки“. Сещате се, че в такъв напрегнат миг всеки се нуждае от нещо окуражаващо. Всеки призовава вътрешните и външните сили на помощ. Така повечето девизи на империите и последвалите ги национални държави звучат твърде напомпано. Примерно, “Съ нами Богъ” – девиз на Руската империя или, “Бог и моето право” – девиз на Великобритания или отчаяното “Ще оцелея” – девиз на Холандия.

Всички тези девизи по-скоро подсказват това, което им се иска на носещите ги, отколкото това, което са. Е, разбира се, Холандия все пак оцелява.
Затова “Съединението прави силата“ може да се възприеме по-скоро като онази мечта на българите, към която се стремят от столетие насам. Възможно е да греша. Все пак, в исторически план, това е едно от успешните ни противопоставяния на вражеските сили. Още през 1880 г., когато България е разделена на три основни части, Стефан Стамболов предлага в обсъждания законопроект за сеченето на български монети на парите си да напишем “Съединението прави силата“. Ясна заявка, която описва целите на българската политика и определено ни отличава от целите на политиките на всички други държави. Възможно е Съединението пък да е истинската отличителна черта на българите. След успешния акт, проведен на 6 септември, може да се запитаме дали този девиз не е онова, което наистина ни отличава. Нашият исторически успех, с който се гордеем. Нашето ноу-хау, което препоръчваме на другите.

Изберете си сами. Лично за мен е притеснителен фактът, че в годините след освобождението българската политическа класа яко си е падала по преписването. Рецепирали сме права, свободи, институции и закони. Внесли сме си монарх и дори девиз. Щото твърдението за Съединението което прави силата всъщност идва от Белгийското  “L'union fait la force“ (“Обединението прави силата“).

От друга страна, умението да компилираш понякога също си е творчество. Дори в този текст има пасажи по системата “copy – paste“. А ние българите наистина се съединихме!

За fortisimo.eu – Иван Капралов