Ден след празника на Съединението, ние от fortisimo.eu, решихме да споделим мислите си за различията. Да кажем за речниковите различия между различните географски области на България.
Нямаме никакви претенции за научно познание на материята, но сме от хората, които през всичките отминали години са поддържали чувствителността си към богатството на думички, с които наричаме едно и също нещо в различните градове на България.
Разговорът за различията е важен. Дори не заради безспорния възпитателен ефект и желанието да сме толерантни към другите. Разговорът за различията е пореден опит да съхраним корените в глобализиращия се свят. Дали това е добре? Не знаем! Но струва ни се е важно да продължим с романтичните жестове към миналото си. Годинки преди всички да проговорим на еднакво лош английски.
Освен това разговорът за речниковите различия между различните географски области в България е и много забавен. Той бе в основата на първите ни студентски купони. Опознаването започва от езика.
Някъде там разбрахме, че в София „пликчетата“ не са дамски гащи, а найлонови торбички, с които пазаруваме от магазина, според разбиранията на хората от Североизтока. Тези от Южна България пък правилно отбелязват, че можем да кажем и просто торбичка без да уточняваме найлоновия й състав. Последното намираме за разумно, но така и не се разбираме с източнорумелийците по темата за пиперките и чушките. Навярно за удобство в Пловдивско всичко е чушки. Просто има малки, големи, зелени, червени или люти чушки. А в София думата пипер се използва единствено за подправката Червен пипер. На север нещата стоят по-сложно. Пиперът е едър и сладък, а чушките дребни и люти. Дори и това е обобщение. В Пазарджик нещата не могат просто да паднат от джоба като ваза от масата. Неее, от джоба нещата „изпадат“. Всяка уважаваща себе си софиянка изтръпва от предложението на някой шуменец да „слее” чиниите след вечеря и сърдито го подканя да ги измие, а не да имитира дейност. Нещата могат да се оправят на закуска, ако младежът от Североизтока поднесе от ароматните „джиджи папа“ (в другите части на страната - „пържени филийки“).
Чувствителността ви към тези различия ще ви извади от абсурдни ситуации. Представете си, че имате приятелка от Варненско, която крещи от банята да и донесете „борнуза“. Вместо да се пинкате вземете голямата хавлия за баня с качулка и бъдете мил.
Ние българите сме малко, но за сметка на това различни!
Е, ще поговорим ли?
Екип на fortisimo.eu (снимка ssi.blog.bg)
0 коментара