В българските болници вече няма дори безплатен обяд. И, не – безплатният обяд в случая не е метафора за нищо. Напълно буквален израз си е.
Много болнични заведения взеха логичното решение да орежат перото за манджа от и без друго осакатените си бюджети.
От една страна – хубаво. Така поне не се харчат пари на халос за буламач, който става само за клинично здрави прасета, но в никакъв случай за болни хора. Скъпо струваща помия, която може да те разболее само докато я подушиш.
За всеобщо щастие на мислещите денонощно как да оздравят здравната система, през август и плановият прием на пациенти също спря. Тогава премиерът Борисов съвсем компетентно обясни на нищо неразбиращите колеги журналисти: плановите операции не прекъсвали извънредно, а всеки август, заради жегите. И колегите разбраха. Да не говорим, че повечето отпреди си го знаехме.
Само че или на Бойко някой не беше доразказал, или той ни пробута половинчата истина. Да, съвсем в реда на нещата – плановите операции спряха. Но покрай тях в някои заведения прекратиха и целия планиран прием. Така, за да те вземат в болница в Шумен, например, лекарите трябваше първо да решат дали случаят ти е спешен. Не е ли – можеш да почакаш.
И пак, от една страна – добре. От друга обаче: в многопрофилна болница за активно лечение, обслужваща цял административен регион, приемаше само спешното отделение. Другите пациенти се обслужваха в случай, че не са лежащо болни.
По интересен начин, и то не от скоро, бе решен и проблемът с лукса на постъпилите. Ако изобщо се съгласим, че телевизорът в болнична стая е особен вид лукс, то за телевизията също си плащаме. Иначе приемникът пак можем да го гледаме, ама изключен.
Лошото при телевизорите-касичка не е, че ги има. Напротив. Лошото не е и в допълнителното плащане. Наистина отвратителното е това, че гледането на телевизия докато се лекуваш излиза златно. Да се насладите на чудната кутия със звук и картина в XXI в. струва 3,50 лв. за денонощие. На всичкото отгоре трябва да имате и точно приготвена сума. Както се вижда – автоматът не връщал ресто. Проста сметка показва, че за, не дай боже, двуседмичен престой бихте платили 49 лв. За сравнение – стандартната месечна такса на кабелен или цифров пакет не надхвърля дори половината от тази сума.
Най-впечатляващо обаче остава уточнението, че „Избраното от вас време се отчита и при изключен телевизор!” Обективно погледнато – това ви дава два варианта. Единият – ако заплатите за двадесет и четири часа – да не изпускате от око приемника. Другият – ако платите за по-малко часове – да планирате предварително кога и колко точно ви се гледа. Само така ще улучите „подходящото” време да пуснете монети в апарата. Не забравяйте, че почва да цъка веднага. И това, че вие не гледате няма да го спре. Остава отворен и въпросът за добрата воля на фирмата, предлагаща тази услуга. Като не стигат здравите домашни абонати – и болните станаха таргет група…
Само още нещо за безплатния обяд – вече няма обяд, значи няма проблем. И пациенти като няма, пак няма проблем. Това обаче не ви ли напомня, по леко циничен начин, на познатото „Есть человека…”? Болничните заведения няма да са в преразход, ако нямат пациенти. Значи трябва само да ги държим вкъщи.
Не е вярно, че болниците се превърнаха в хотели. Напротив, те повече приличат на мотели. Долнопробни и крайпътни. В истински хотел от среден клас бихте имали удобства защото, а не въпреки че плащате. Наемате и медицински грижи на частно, ако ви е по джоба. Тогава поне знаете, че някой има мотивация да ви помогне.
И без друго в момента дори кабинетите за рехабилитация приличат повече на място за мъчение, а не за помощ. И то от ерата малко след откриването на електричеството. Така че по-добре да не обръщаме болниците в хотели, а по-скоро хотелите в болници. Накрая сметката все е прилично висока.
И все пак, нека не бъдем дребнави. Вярно, животът без „Листопад” сигурно е още по-мъчен. Но за успешно болнично лечение е нужна преди всичко експертна грижа и почивка. За късмет – от българската здравна система поне можеш да починеш, ако не друго. А докато чакаме да починем – стискаме зъби и сляпо вярваме на министъра проф. Ана-Мария Борисова и на премиера Бойко Борисов. Здравната реформа и новата здравна карта ще са панацея за всички. От 1 януари догодина. А, дано!
Пуснете левче в касичката, но първо изчакайте до новините в 8. Така ще имате точно час да разберете колко усилено ни реформират. Ако пък не искате да ви лъжат докато плащате – изберете д-р Хаус! Поне ще знаете, че е измислица!
За fortisimo.eu – Рошо Иванов
0 коментара