Днес е 9 септември! Националният празник на Народна Република България! Имаше такава република. Даже поживях в нея и празнувах този ден. Спомените са много, разнолики и някак объркани.
Стоплени от мисълта за детството, хладни от усещането за живот в измислен свят. Абе, объркани. Някъде в края на 90-те постигнах мир със себе си и реших да не се втелявам по темата за това празник ли е или не тази дата от българската история.
Някъде тогава теорията за цвърчащите празнични пържоли заличи всички исторически факти. Обезсмисли идеологическите противопоставяния и се превърна в метафора за този празник, която мнозинството българи разбират.
Историята стана по обед, на поредния 9 септември, по време на демократичното правителство на Иван Костов. Една колежка, която по сериозни семейни причини продължаваше да е сериозно обвързана с партията на бившите комунисти – буквално възмути един колега, който последен изхвърли касетата с ранните „сини” хитове от годините на промяната. Девойката бе празнично възбудена и с широка усмивка просто каза „чао” в края на работната си смяна. Момъкът, служебно възпитан, но и делнично умислен, поиска да разбере причината за ненавременната радост у колежката. Нещо пак бяха орязали заплатите.
С лека почуда тя разтвори найлоновата торбичка, висяща в ръката и показа кротко спотайващите се там четири свежи свински пържоли. „Празник е все пак – отивам да метна пържолките”, изчурулика момичето и заприпка по коридора.
„Дявол го взел”, промърмори колегата. Погледна ме с онзи поглед, който издава, че ще се роди важна мисъл и добави: „На времето тези пак ядяха пържолите, а аз гледах и сега стана така!”.
Днес е 9 септември – за кого цвърчат пържолите?
За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимка: students.cup.edu)
0 коментара