Фортисимо

Винаги съм била категорична, че любовта е най-важното нещо в живота ми. С годините разбрах, че това не ми е донесло нищо добро. След всяка „катастрофа” си обещавах, че това повече няма да ми се случи, а то се случваше отново.

Лека-полека разбрах, че трябва да си решавам проблемите и да осмислям живота си по друг начин.

Лека-полека разбрах, че трябва да спра да вярвам, че любовта всичко променя. Реших да поставя нещо друго на първо място. След сина ми, разбира се, той е на първото и единствено важно място в сърцето ми.

Лека-полека разбрах, че трябва да преценявам по-ясно компромисите, които правя. Има такива, които ти дават сила, но и такива, които те правят слаб. Щом веднъж позволиш на някого да прави нещо, което те засяга, то той непременно ще го направи отново. И не можеш да го спреш, нямаш контрол над това, което прави другият човек.

Имало е време, когато съм била толкова разбита и ненужна, все едно целият ми свят се е разпадал, все едно изгубваш всякакъв смисъл за всичко. И се убедих в едно, изобщо не е вярно това, че когато си искрен и всеотдаен, ще получиш същото или че нещата ще се подредят добре.

С времето се научих да не се чувствам разбита и ненужна, след поредната катастрофа. Вярно, не ти е хубаво, когато даваш мило и драго за някого, да разбереш един ден, че всичко е било напразно. Добре е да го приемеш. Това е положението.

Лека-полека се научих, или поне съм на крачка от това, да осъзная, че никого и нищо не можеш да промениш. Можеш да променяш единствено себе си. За другите не можеш да отговаряш, не можеш да носиш вина. И добре, че е така, защото какъв товар ни чака само... Колкото и да обичаш някого, колкото и да държиш на него, колкото и да те боли, когато близък страда, и когато не може да намери пътя, нищо не можеш да направиш за него. Нищо не можеш да направиш и вместо него, ако той самият не иска. Припомням си често едно изречение: „Не те обичам затова какъв си ти самият, а за начина, по който аз се чувствам, когато съм до теб”.
Когато някой на когото държиш, те кара да се чувстваш гадно, самотно, неудовлетворено, изнервено, значи е време да си тръгнеш...

Всичко, което правим за другите е преди всичко заради нас самите, в това вярвам аз. Правим всичко за другите, но някъде вътре в себе си очакваме да получим същото, или пък друго, от което ние имаме нужда. Не получим ли нашето мъничко нещо, тогава смисълът изчезва, и идва празнотата, която всеки нарича по различен начин...

Казват, че щастието не е постоянна величина. Днес си щастлив, утре не... Щастието са онези моменти, които ни карат да се усмихваме, които ни стоплят сърцето, за които пърхат пеперудите в стомаха, за които правим всички останали дребни и недотам дребни неща в живота си. Ако ти трябва време да си спомниш кога е бил последният такъв момент с някого, значи трябва да си тръгнеш...

Всеки има право на радост и нежност, и на всичките онези „смешни” неща, за които пишат в книгите. И аз също, и ти... всеки. „Който живее без радост, който търпи нещо, стискайки зъби, е престъпник към себе си”. Това са думи на една прекрасна жена – известна актриса, която не се срамува да признае, че е търпяла нещо, което не иска. Никой не е длъжен и не трябва да търпи каквото и да е насилие над волята си, нито физическо, нито психическо, с ужасната заблуда, че го прави от любов или грижа за другия. Лошото е, че такъв пример виждаме в семействата си, дават го родителите, нашите примери. Да стискаш зъби...

Може би някъде нещо е написано, нещо което наричаме Съдба, но има и избор. Всеки го използва както може и когато пожелае, докато се научи. Докато се научи да спре да търпи или да очаква промяна у другия и... накрая си тръгне. Отказах се да променям хората около себе си, но категорично отказвам и да се променям заради тях. Затова е време да си тръгна и да се спася...

За fortisimo.eu – Нели Русева