По установена традиция последният уикенд преди 15 септември посвещавам на децата си. Минаваме през магазините, разхождаме се, разговаряме, кроим планове, а ако времето позволява – предприемаме и по-дълга екскурзия.
Този път разходката беше до нос Калиакра.
Обичам това място. Почти винаги е ветровито, а скалистият бряг създава усещане за суровост на пейзажа. Съчетано обаче с безбрежността на морето, палавите отблясъци на слънцето и средиземноморската растителност, които някак омекотяват картината, мястото изглежда магнетично.
Ако сте пътували това лято по Черноморието, не може да не отчетете колко необичаен е брегът на север от курорта „Албена”. Равнинно плато, изпъстрено с ветрогенератори, от едната страна море, от другата равно, широко и пусто. Няма ги огромните хотели с разностранни и най-вече странни за нашата географска ширина архитектурни стилове. Красиво и спокойно. Равнинното плато завършва най-често със сурови и стръмни скали към морето и тук-там прекрасни закътани заливи с пясъчна ивица. Наслаждавайки се на красивите гледки, стигаме до носа. Калиакра ни посреща със силен вятър и ситен дъждец, но ние сме ентусиасти и смело се оставяме на климатичните странности, водени от мисълта- няма връщане назад. Обичайните баби от Българево, живописно разположили плетивата си на площадката на паркинга, ни подканят да си купим дъждобрани (очевидно нов артикул измежду предлаганите от тях стоки ), но решаваме, че малко дъждец няма да ни разтопи.
Паркингът е пълен и българска реч почти не се чува. Разминаваме се предимно с румънски туристи и немски групи. Имаше и малко българи – за цвят. На първата каменна арка, откъм сушата, нашенски акордионист озвучава пейзажа с песен от филма „Осъдени души”. Дъждът спира като по поръчка и дори се показва слънчице. Цветовете около нас се избистрят. Вървя по каменните плочи и си представям живота на Калиакра векове назад.
Първите данни за населяване на полуострова датират от 4 век преди новата ера. Тракийското племе Тиризи дава и първото име на издадената в морето суша – Тиризис. По-късно мястото се превръща в столица на един от наследниците на Александър Македонски, а пещерите в отвесните скали са удобни скривалища на съкровищата, заграбени от Персия. Не си приписвам ролята на гид и ще пропусна разказите за многото битки, разиграли се през вековете на и около полуострова, само ще спомена, че името Калиакра се появява за първи път в западноевропейската карта на италианеца Петрус Весконте през 1318 г. и означава красив, добър нос.
Не знам дали красотата или непристъпността на полуострова откъм море са били притегателна сила за владетелите през вековете, но Калиакра е определено уникално и притегателно място. В едно с почти постоянния вятър, тук срещаме и средиземноморска растителност. Буйни смокинови дървета обграждат пътя към музея и ресторанта с невероятната гледка от 70-метровите отвесни скали. Разхождайки се по туристическата пътека, ще забележите и средиземноморския бор, нетипичен представител за нашите ширини. А от единствената табела на входа на Калиакра, разбираме, че тук гнезди черноморски корморан, а също така късметлии могат да видят и делфини. Като стана дума за табели, щеше ми се да видя такива и пред няколкото пояса крепостни стени. Щеше ми се и да прочета някъде и прекрасните легенди за това място… защото много често не знаем и не ценим това, което имаме. Приключвам с „щеше ми се”, защото след проверка в дебела граматика се установи, че това е бъдеще време в миналото.
За сега приемаме реалността и продължаваме напред. Като стигнете до върха на носа, непременно посетете параклиса „Свети Николай”. Казват, че това е силно енергийно място. Преди седмица, запленени от красотата на Калиакра и автентичността на каменния храм, португалец и българка са сключили църковен брак там. Това научих от изключително приятната и разговорлива жена, която поддържа параклиса. Пак от нея разбрах, че след голямото Шабленско земетресение на 31 март 1901 г., 100-150 метра от върха на носа са пропаднали в морето. През 1944 г. параклисът е затворен, но години по-късно (1993 г.) е реставриран. Днес за него се грижат добри местни християни и Отец Методий, който обслужва близките села Българево и Свети Никола.
В най-изнесената част на носа са разположени морският фар, метеорологична станция и морска радиолокационна станция. Ако подобни съоръжения не ви впечатляват, обърнете им гръб, пред вас е морето.
Заредени с позитивна енергия и красиви гледки, тръгнахме обратно към паркинга. А нос Калиакра за мен е уникално и любимо място. Всеки път, когато идвам, откривам нещо различно. Ако имате време, посетете го, струва си!
За fortisimo.eu – Светла Кюркчиева
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
