Фортисимо

Няколко споделени думи над албум стари снимки – възбудиха мислите ми и превърнаха главата ми в кинематограф, произвеждащ образи. И така вече цял ден.

Първо се сетих, че обичаме да гледаме старите си снимки, защото виждаме какви сме били. Млади!

Бегъл поглед към любимата ми някога риза обаче събуди и контра мисълта, че не всичко в старите снимки поражда положителни емоции. Някога новата, любима риза е вече стара.

Предпочитаната риза постепенно се задържа все повече в гардероба. След време минава сред тези за излет в гората, а после се употребява само за вкъщи. Следва разделянето й на части и прераждането й като парцал.

С напредването на възрастта хората също се задържат повече у дома. След време ги виждаш само около пазара или гробищата, а после можеш да ги откриеш единствено, ако минеш по тяхната улица. Следва раздялата им със света и прераждане – според индивидуалните им схващания или заблуди.

Няма особена разлика при износването на ризите и хората. Старите снимки ни радват със спомена за младостта и натъжават със спомена за загубата.

После се сетих, че в моя Facebook профил съм се накиприл със снимка от преди седем години. Оправдавам се, че стана случайно, но сигурно лъжа. Защото когато една стара позната изрази възхита в социалната мрежа, че съм си останал все същия – не направих и опит да обясня, че снимката е стара. От друга страна разбирам, че едни от най-големите злини, които връхлитат невнимателните в социалната мрежа, идват точно от старите снимки.

Няма особена разлика, която да ни предупреди дали една стара снимка ни представя в положителна светлина или ни вреди. Показваме старите снимки, за да запазим добрата форма или крием старите снимки, за да заличим проявената слабост. На всичкото отгоре тази преценка не винаги правим самите ние.

Накрая се запитах дали не е по-лесно без старите снимки. Може и да е, но никога няма да разберем. Защото няма как без минало. Няма как да започнем живота си от утре все едно е нямало вчера. Понякога имаме нужда да се върнем назад и да си спомним откъде тръгнахме.

За fortisimo.eu – Иван Капралов