Фортисимо

Вчерашното интервю на телевизионната журналистка Лора Крумова пред вестник „24 часа“ възбуди приятелите във Facebook.

Думите на Лора сякаш спукаха цирея на публиката, насъбран от лица и образи, които всеки сезон са готови да влязат в роля – само и само да останат на екран. Лора дава пример с Вито, който задаваше въпроси на чудаци в „Цената на истината“, а сега прави това пред водещите български политици. Широка е наистина компетенцията на бившия спортен коментатор, който се чувства в свои води едновременно в шоуто и в сериозната публицистика.

Въпросът за компетенциите обаче е демоде. Не само в медиите. Във всички системи на съвременното българско общество разговорът за компетентността не е актуален. Образи като Дмитрий Иванов са невъзможни днес. Респектиращият с познания в определена област журналист е заменен с образа на ведрия комуникатор, който се гордее, че знае по темата колкото средното ниво на аудиторията си и е убеден, че това е проява на висш професионализъм.

Ентъртеймънт журналистиката, която акцентира на представянето не биваше да пренебрегва съдържанието, но у нас големите в бранша пак разчетоха грешно играта. Големите естествено се стремят към голямата игра, а тя е в телевизиите. Така компетентността изчезна от телевизионния ефир и можете да я срещнете единствено в радиата и пресата. Като изключим Бойко Василев, все пак.

Спомняте ли си фурора на Диана Найденова в ефира на „Здравей, България“? Чуйте всяко публицистично предаване в ефира на радиостанциите и ще възкресите стандартите на общуването от времето преди сутрешните телевизионни блокове. Четете интервютата в L'europeo, за да си спомните как можете да научите нещо от един разговор.

Това обаче не е актуален въпрос. Ние сме в ентъртеймънта, а не в същността. Но и тук има правила. Ролята, която си избираш е една и можеш да растеш единствено в нейната саксийка. Да смениш ролята е изключение, което рядко е успешно и, ако се случи, се случва веднъж. Това е хигиената в общуването.

За разлика от личната хигиена, неспазването на която води зараза първо за неспазващия я, хигиената на общуването носи зараза за всички участващи в общуването. Приликата е в това, че точно както е неприлично да се говори за личната хигиена е неприличен публичният разговор и за хигиената на общуването. Не е удобно, но трябва да си го кажем. Права е Лора - хигиена трябва! Пък дано някога се сетим, че е хубаво да се доверяваме на журналисти, които ни впечатляват с познанията си върху материята, която отразяват.

Веднъж интервюирах дългогодишен директор на радиостанция, когото попитах: „Защо днешните журналисти не пишат?“. Той ми отговори така: „Защото не четат“. Какви журналисти са тези дето нито четат, нито пишат?

За fortisimo.eu – Иван Капралов