Фортисимо

Провокатор на тези мои размисли съвсем скоро стана един забележителен мъж, с когото времето и пространството ме срещна точно навреме, в период на равносметка.

В такива периоди сетивата ми са доста чувствителни, червената лампа за преценка и допускане на хора в личното ми пространство не спира да свети. Мозъкът ми почти не спи, работи денонощно и доста ефективно, неприспан от лъжливи усещания. Малкото време, в което разговаряхме с този мъж, посветихме на безкрайната тема за независимостта, без да има каквато и да е връзка с празника на Независима България.

„Аз просто искам да съм независим. Не искам да съм с никой сега, не искам само с един човек. Искам да съм свободен днес да съм с една жена, утре с друга, Иска ми се да вземам от жените най-хубавото, само хубавите, изненадващите черти, другите не са ми нужни (в смисъл недостатъци и проблеми). Искам днес да съм с някоя жена, а утре да си пия питието с някой приятел, и да не давам обяснение на никого какво и защо правя. Искам да вземам от хората най-доброто. Не желая да се обвързвам, защото не виждам смисъл. Около мен има толкова нещастни двойки или остатъци от разделени двойки, или просто хора, които са заедно, а не се понасят. Искам да правя каквото искам, такъв съм си... но постоянно имам проблеми с това. Какво толкова искам?!”

И аз искам подобни неща, и доста други хора също. Разбира се, че независимостта за всеки е различно понятие, но и различно усещане. Можеш да се чувстваш свободен и независим и в една двойка, стига да си попаднал на подходящия човек. Може да не си свободен и да не се чувстваш независим, дори когато си сам. Винаги зависиш от нещо и от някого, дори да не признаваш това, дори да не го приемаш и разбираш. При всеки е различно и най-вече чувството е различно. Ако се фокусираш в това НЕПРЕМЕННО да си независим, има опасност да зациклиш и сам себе си да убеждаваш как не зависиш от никого.

Може да искаме безкрайно много неща, имаме право, стига само да намерим хора, които да участват заедно с нас. Ако има с кого – какво толкова. Но ако искаме да постигаме нашите желания с хора, които не желаят същото, ние ще си правим каквото искаме и ще си мислим, че сме независими, но ще бъдем ли щастливи?!

Някои крещят и искат независимостта си на всяка цена, и твърдят, че им се полага на всяка цена. Други си я извоюват тихо, кротко, понякога с повече хитрост, понякога с лъжа... Само се чудя, ако всеки правеше каквото си иска и всяко свое действие слагаме в кутията с надпис – независимост, какво щеше да стане. Дори не мога да си представя как ще изглежда светът, пълен с независими от нищо и от никого хора :) И не разбираме ли понякога криво независимостта си...

Всички крайности всъщност са нездравословни и рано или късно се пропукват и започват да вредят. Също като в медицината, така и в живота, е важна дозата.

Не знам колко независима е нашата родина България, без да изпадам в подробности, понякога имам сериозни съмнения, че е така… Сигурно точно толкова, колкото всеки от нас, който обяви себе си за независим…

За fortisimo.eu – Нели Русева