Фортисимо

Една жена на почти 50... Позната е от малкия екран като жената с „голямата уста”, която никой не може да затвори – Руслана Попова.

Руслана е от Пловдив, но живее в София с дъщеря си Лиа. Разведена е, бившият й съпруг е волейболистът Димо Тонев. Тя е зодия Телец и е от рогачите, които не се оставят току така да ги мачкат. Тя притежава присъщата за телците смелост и откритост. Сигурно затова я канят да коментира различни теми по телевизията.

Коя всъщност е Руслана? Как приема своята известност, за какво не иска да говори и кое я изкарва извън кожата й… това ще разберем от разговора с нея.

Нели Русева: Защо те наричат „зъл език”? Ти казваш неща, които са верни, истината равна ли е на злоба?

Руслана Попова: "Зъл език" остана наследство от предаването "Голямата уста" където бяхме шест-седем души "зли езици". Да, така ме наричат, но не мисля, че съм такава, това усещам аз. Ако открито казваш какво мислиш, хората те определят като злобен. Злобата според мене е лошотия без аргументи, без почва, понякога очевадно бялото се изкарва черно и няма нищо общо с истината.

Нели Русева: За какво не ти се иска да говориш?

Руслана Попова: Усещам, че не ми се говори за неща, които за мене са като загубена кауза т.е. изгубила съм вярата, че нещо може да се случи или промени. Все едно си удрям главата в стената. Тъжното е, че днес не бива да говорим за хубавото, което ни се случва, защото все по-рядко някой може да е щастлив с нас. Само истинските приятели греят от радост когато се радваме ние, а това е трудно наистина. Грешно е според мене да казваме "ей тоя ми е много добър приятел и в два посред нощ да го вдигна ще дойде". Човек винаги може да помогне, когато има възможност, защото колкото и кофти да звучи, това е вид инвестиция. Другият човек ти остава задължен за помощта, която е получил. Колкото и да го отричаме – всеки има очаквания от този, на който е помогнал. И ако не получим ответното, сме наранени и обидени. Безкористната приятелска помощ днес е почти изчезнала.

Нели Русева: Какво най-много ти се иска да бъде премълчано?

Руслана Попова: Може и е редно според мене да бъде премълчано ненужното, безсмисленото, това което ни залива всеки ден- "жълтото" – както се казва. Ние българите прекалихме! Всичко вече е само сензации, клюки и плювни и само това се търси и продава. Какво му е хубавото да се вдигат мъртвите от гроба и да се клюкарства по техен адрес? Отдавна са казали "за мъртвите или добро или нищо". Днес животът на всички ни е труден, все по-малко са усмихнатите хора и незнам какво дават на хората клюките, та се говори само кой, къде, какво, с кого...

Страшното е, че във всичко това няма капка морал, съвест, култура, това е жестокост за жълти стотинки. Лепят се ей така етикети, за който им кефне. Един е наркоман, друг комарджия, трети бил откраднал милиони от еди-кой-си (иначе си ходи напред назад свободен. То така се крадат милиони от някой и той ти ги опрощава :)

Пишат всичко, дето им блика от главите и хич не мислят и не ги интересува, че тези хора имат деца, родители, семейства и как с тези пошли думи причиняваш болка и мъка на едни, за да осигуриш сеира на други.

По света това е уредено със закони, които се спазват.

Неверните, измислените неща и тези, за които нямаме доказателства, а само предположения, трябва да бъдат премълчавани.

Нели Русева: А за какво ти се говори най-много?

Руслана Попова: Е, че то все ми се приказва на мене и всички теми са ми интересни. Зависи от ситуацията и от хората, с които съм, но май когато някъде трябва да се пази тишина... Лелеееее така ми напират пусти думи и тогава най ми се говори... Ха-ха. Ужасна съм направо :) Обичам много да си говоря с приятели за комични ситуации и най-лошото е, че и по телефон бая ми се говори :)

Нели Русева: Какво те дразни най-много?

Руслана Попова: От този отговор ще стане епопея направо. Промяната в хората и то към лошо! Тоталното неуважение на човек към човека, на млад към стар, на мъжа към жената. Та ние не тачим нищо наше и никого! Изгубихме се в превода... празнуваме американски и какви ли не празници – хелуини, свети валентини и купища още, а родните традиции кучета ги яли. Където да погледнеш всичко е на английски с чужди имена и може дори децата на нашите деца да не знаят и български. Дразни ме това, че се хвърлят милиони за да се построи я хотел, я заведение или каквато и да е там фирма и се започва пестене от хората и то тези, които ще трябва да върнат с труда си инвестицията. Пестят да не ги обучат, да не ги облекат подобаващо (най-често са с унизително евтини и неудобни облекла), да не им дадат оптималното, за да работят с желание и самочувствие. Инвестират се планини с пари в желязо, бетон и стъкло, а от човека, от живия труд се пести. "Скъпи на триците, евтини на брашното".

Отсядаш в скъпо построен хотел, а персоналът необучен, неквалифициран, с мизерни заплати и е повече от ясно, че не може, а и няма как да даде това, което е редно да получиш. Платили са милиони за хотела, а сервитьорите търчат 5 – 6, че и 10 етажа по десет пъти с таблите в ръце, като в миналия век... Все още на много места младите хора, най-вече, работят без договори, осигуряват ги на минимална работна заплата, не си получават изработеното с месеци, получават наказания, но за поощрения и похвали никъде не съм чула. Дразни ме, че шуробаджанащината е навсякъде и че наистина тук младите хора нямат шанс да се реализират, да запазят достойнството си и да осъществят мечтите си.

Нели Русева: Как попадна в телевизията?

Руслана Попова: Съвсем случайно и съвсем без да искам – нито съм търсила изявата си в телевизията. На едно откриване в Пловдив ме беше забелязала тогава главната редакторка на "Сблъсък" Ваня Николова. Чула какви ги подмятам и говоря, поискала ми номера от собственика и така ме поканиха за първи път при Иван и Андрей в "Сблъсък".

Нели Русева: Мислиш ли, че „езикът” на телевизията и на медиите у нас като цяло е добър, не опошля ли твърде много?

Руслана Попова: Опошля, ама на някой да му пука? Някой да прави нещо? Няма определен език, няма правила, няма култура вече почти никъде. Пошлото се настани удобно навсякъде около нас. Кучетата си лаят керванът си върви. Това е начинът ни на живот вече 20 години, това е за нас демокрацията. Управляващите правят каквото си искат, а ние се тъпчем, бием, лъжем, крадем, плюем, убиваме един друг.

Без повод ти правят колаж на снимка, изтипосат те в цял ръст орезилен, без да си имал конфликт или да си търсил война, обвинен в действия, които изобщо не са твои.

Пример. Г-жа Васа Ганчева, жена с претенции за начетеност, образованост, култура и морал, изкарва дребния си хонорар като занимава ненужно, според мен, читателите, на които ама грам не им е интересно с "грозилището Руслана, на което му липсва метлата". И това е език на критик с претенции?! Нима не е пошло да се обижда нечия майка и дете така, и то ненужно? Не е ли пошло да крещиш за жена почти на 50, че е грозилище? Аз никога не съм претендирала, че съм красавица и не се явявам на конкурси за красота. Трябва първо да имаш смелостта да погледнеш себе си, да се постараеш поне да имаш лицеприятен вид, да подскажеш с нещо, че си жена... и тогава да съдиш другите.

Не е ли пошло да питаш коя съм та "кудкудякам" (сигурно е била отличничка г-жа Ганчева с този богат речник със селскостопански произход) от екрана, а това зависи не от мене и не към мене трябва да е зададен въпросът. Не е ли пошло да питаш кой какво е постигнал, щом са го поканили или пожелали да присъства в някое предаване и където никъде по света не са нужни постижения и рекорди, а е право на продуцентите да избират и да решават кой да бъде поканен. А ти питащата и критикуващата не си постигнала първо най-основното... Това заради, което сме на тази земя – да живеем и да се възпроизвеждаме. Всяка жена станала майка и отгледала рожбата си е постигнала най-важното в живота си. И щом не си създала и отгледала дете, дори не си проявила куража и добрината да осиновиш сираче, що за жена си, ако не пошлата безсмислено и ненужно причинила тъга и болка на моето дете, описвайки ме високоинтелектуално като "грозилище"? Давам себе си за пример, когато ме попита за пошлост защото именно аз, за която "величието" като Васа Ганчева писа, че съм никоя и никаква. Само че аз, като никаквица, не обидих с епитет критикувайки, никой не сродих с животинския свят и ничие дете не разплаках, обиждайки майка му. А моята майка прочитайки колко е грозно детето й през сълзи ме попита именно това: "Маме, защо е тази пошлост?"

Нели Русева: Как приемаш реалити форматите, ти самата би ли участвала в някой?

Руслана Попова: Реалитата са предаванията на новото време за добро или зло, но у нас пак е опорочено всичко. По света наистина "целта оправдава средствата" и там не се цели участниците да са употребени колкото да има сеир и висока гледаемост, да им оголят не само задниците ами и душите и дори да ги омаскарят. Напротив, търси се в тях провокативното и скандалното търси се различното и ако има качествено такова – тези хора стават наистина известни и успели и задължително са добре платени за това. И след предаването за тяхната популярност има кой да се грижи и как тя да бъде в полза за тях и продуцентите. Тук в реалитата влизат бедни хора и си тръгват бедни и нищо повече не им се случва. Хубавите момичета остават в София и стават обект на богати ухажори. У нас всяка красавица след реалити цъффа водеща с предаване, което по разбираеми причини скоро изчезва от екрана. Навън момиче от реалити показало красиви форми често остава в телевизията, но като красиво присъствие, дълго време като валетка или придружителка на влизащите гости и твърде малко са тези стигнали до водещи.

Не бих участвала у нас, защото не си заслужава. Тук е цел да станеш известен, а в цивилизования свят известните са и богати или известността им ги прави такива. У нас е така, както не е никъде другаде.

(Следва продължение...)

за fortisimo.eu – Нели Русева