С какво да впечатля чужденците? Аз също съм си задавала въпроса от статията на колегата Стоян Стоянов. След като обходих мислено всички забележителности в региона – освен руини (по историческите обекти и по шуменските улици), за друго не се сетих.
Незнам защо обаче не мога да се съглася докрай с твърденията в материала. Може би защото тези лондончани са били прекалено претенциозни или защото не ми се иска действителността да е такава.
Миналата седмица видях група чужденци, които минаваха покрай хотел „Мадара” и с удивление фотографираха разкопаната до безобразие улица „Христо Ботев”, недовършената сграда, сочена за потентността на Шумен, обезобразените пана с надписи „евреи” и т.н.
Срам ме хвана, но си казах, че сигурно нещата са като в приказката: „Трай булка за хубост”. Ще потраем, ще подишаме малко прахоляци, ще избягваме Градската градина, която в момента носи смразяващия полъх на гробище, пък после ще се радваме на чист и приветлив Шумен. Е, всички тези неща ще ги уредим. После ще водим там с гордост чужденците.
Как обаче ще променим манталитета си? Нима след точно една седмица новата чешмичка няма да бъде порутена, нима кошчетата за отпадъци няма да бъдат смачкани, а пейките ще бъдат запазени. Не вярвам. А и честно казано едва ли ще впечатлим чужденците с нашия скромен парк – на фона на техните огромни градини. А за историята, прав е Стоян.
В Испания успях да посетя исторически музей в градче малко колкото Шумен. На пръв поглед сградата не впечатлява толкова, но влезеш ли вътре оставаш запленен завинаги. Още повече чуеш ли испанеца как разпалено обяснява за своите корени или история, си даваш сметка, че и тук сме крачка назад. Този разказ се преплита с един друг.
Миналата седмица имахме гости от Стара Загора. Заведохме ги на Паметника – с цел да видим целия град от върха. Незнам дали само заради мащабите, но старозагорци останаха впечатлени. Уикенда използвахме за пикник на Шуменското плато. Гостите бяха изненадани от прекрасната природа, в която се е гушнал Шумен. За наш късмет и заслонът, на който избрахме да отседнем беше почистен и спретнат.
Останах доволна, че няма да има нужда да обяснявам защо на всички места за отдих в околността е толкова мръсно. Някъде дълбоко в мен промъждука онази искрица на гордост, че съм шуменка.
И така. Може би наистина тези лондончани от статията на Стоян са били прекалено претенциозни. Иска ми се да е било така.
За fortisimo.eu – Силвия Терзиева
0 коментара