Фортисимо

Имам спомен как преди неделния семеен обяд дядо ми, старият адвокат, вземаше томчето със стиховете на Христо Смирненски и ми зачиташе „Приказка за стълбата“.

От онези спомени, бледи откъм детайлите, но ясни откъм посланието. Примерно, не бих могъл да твърдя, че този ритуал се е случвал редовно или само веднъж, но съм абсолютно убеден, че оттогава наострям уши да чуя приказката на стълбата.

Имах един период в гимназията, когато твърдях, че в текстовете на любимата ми рок група „Щурците“ има повече литература и мъдрост отколкото в цялата учебна програма. Някъде там „Стълбата“ ми разкриваше живота като състезание, в което се надбягваме със съдби и хора, които пък не винаги са честни и са склонни да ти подложат крак.

Когато навлизах в живота и напасвах идеалистичните си разбирания с реалността, приказката на стълбата стана още по-сериозна. „Живот стълба“, генерализира нещата моята най-добра приятелка и с годините дава поредица от аргументи, че е добре да помниш това. Виждал съм и продължавам да виждам хора, които не са чули тази приказка. Много им е трудно слизането. Бих искал да чуя приказката на стълбата до край, но вече не съм убеден, че тя има такъв. Не говоря за това дали този край е щастлив или не. Просто не знам дали има край.

Мисля си за това докато подкрепям болната си майка, която със сетни сили упорито изкачва и слиза два етажа. Мисля, докато усещам гнева от собственото безсилие. Болката от разбирането, че не можеш да се справиш сам. Успехът от превзетото стъпало и съживената надежда. Когато стигнем втория етаж, мама казва: „Браво!“.

Стълбата е безкрайна, а ние си имаме край. Стълбата е вечна, а ние сме мимолетни. Приказката на стълбата натрупва мъдростта си от всяко наше стъпало.

В основите на онази стълба, където живееше дядо ми, старият адвокат, разсеян майстор е обърнал надписа на мозайката и вместо 1981 стълбата е датирана на 1861 година. Има ли значение?

За fortisimo.eu – Иван Капралов

P.S.: Когато ненавършилата ми две години дъщеря види стъпало тръгва към него с бавна стъпка, обръща се внимателно и посяда. Все едно в скута на стара баба. Като че ли ще слуша приказка. Приказката на стълбата.