Фортисимо

Помните ли онзи испански детски филм „Синьо лято”, скоро пак го завъртяха по един канал. В един от епизодите децата решиха да почистят плажа.

Като знак на протест срещу цапащите възрастни, и конкретно към един, който обичаше кротко да си почива, заобиколен от собствените си боклуци. Децата прибавиха още боклук и сложиха плакат до него „Аз съм прасе и обичам боклука”.

Реших да пиша по тази поизтъркана тема, макар че мен, чистосърдечно да си призная, ме кара да се гневя всеки ден. Всеки ден имам един маршрут ходене пеша, но дори малко да го променя, картините по улиците са едни и същи. Допускам, че ако се движа с кола – някак си ще спестя на очите си много от гледките… дали?!

Не става въпрос за разкопките по улиците на града :) Това, надявам се, някой ден ще свърши. Програмата „ИСПА” или друга програма да се финализира, фирмите да си свършат работата, и града ни да стане един красив североизточен български град, на няма 100 километра от морето. Мечтая си за това!

Има ли смисъл да размишлявам по тази тема, мръсотията ни заобикаля отвсякъде и това всъщност си е наше дело. Не зависи от фирми и програми, нито от Европейския съюз, нито от Времето, нито от кризата. Мен ако питате, дори не става въпрос за пари. А за култура! Толкова ни е културата на нас българите. Във всички градове!

Обичам да ми е чисто, не само в къщи. Обичам да ми е чисто във входа, в който живея, затова чистя по желание – нямаме чистачка, решение на живеещите. Обичам да ми е чисто и в градинката, където водя сина ми да играе. На няколко пъти се опитвах и там да почистя, но после разбрах, че това е непосилна задача. Градинката е голяма, и докато успея все пак да направя една сносна оборка, момчето ми вече е уморено и иска да си тръгва. Отказах се.

Водя го по други градинки, но и там положението е същото. Там заедно с децата, стоят майки и баби, и дори не забелязват какво е около тях. И татковци има, разбира се, те също допринасят за облика на градинки и полянки - смело чоплят семки и хвърлят пластмасови бутилки от това онова. На никой не прави впечатление, че градинката, полянката всъщност изглежда като коледна елха, украсена с... боклуци. Такива са и дворовете на училищата, за съжаление, такива са и спортните площадки, такова е положението и около магазините, и около по-нови и стари кооперации... навсякъде.

Торбички, хартийки, памперси, домакински отпадъци, всякакви стари ненужни неща. Остатъци от ремонт на баня стоят почти две години съвсем близко до блока, в който живея, вече дори се покриват с трева...

Убедена съм, че не казвам нищо ново за никого. Ние свикнахме с това, с цялата тази мизерия по улици и градинки. Всеки е виждал как шофьор изхвърля през прозореца си празна кутия от цигари, опаковка от вафла. Култова гледка, която няма да забравя - един шофьор на такси, докато си чакаше на пиацата, си извади пепелника и го изсипа под колата си. Никой не видя… до момента в който не тръгна. Също толкова запомняща се остана и една друга гледка за мен. Преди има няма две години се качихме на Шуменското плато, на един от заслоните, за да празнуваме рожден ден. Бяхме аз и рожденикът, моят приятел, трябваше като домакини да подготвим трапезата и огъня. Избирахме заслона по местоположение и разположение на пейките, според хората, които трябваше да дойдат.

Ооо, какво видяхме там, когато слязохме от колата... Беше страшно, там сякаш е имало състезание по мръсотия... Чистихме повече от час и половина… какво ли не... На няколко пъти ми се повдигаше, но нали поканените очаквахме там. Освен остатъците от храна, повръщано, разпилени чаши, вилици, всякакви хартии, цигари, слънчоглед, залети, мокри пейки, вонящи на бира, ракия и разни други неща, имаше дори забравено или ненужно... бельо. Почистихме перфектно, имаше с какво, михме пейките и сложихме картони за седалки и когато другите дойдоха нямаше и помен от идиотското състояние на заслона... Накрая пак почистихме, някои по-охотно, други не.

Беше отдавна, но чувството ми остана, и миризмата и гледката също. До ден днешен се гневя на подобни гледки, и не само на платото. Не толкова драстични, но подобни има навсякъде.

Калпава нация сме, да му се не види, оттам се започва, от чистотата. Каквото и да говорим на децата си – няма да има значение, защото е по-важно какво правим... а ние правим мизерния си живот още по-мизерен. Мърлящината е навсякъде около нас, и вече дори не ни прави впечатление. Дори вече не знам дали се гневя или повече ми е болно.

Вчера един приятел във Фейсбук, в една тема сходна на тази тема ме нарече примерна българка. Не съм примерна, нормална съм!

Снимките направих само през няколко улици, и не от крайните квартали. Най-мръсни всъщност се оказаха улиците на крачка от центъра (за шуменци – районът около Херсон).

За fortisimo.eu – Нели Русева