Банална ситуация – аз и семейството ми стоим в популярно заведение. Банална ситуация – малката ми племенница си намира две дружки, с които да играе. Средната възраст на хлапетата е приблизително пет години.
По някое време ми прави впечатление, че явно се води някакъв интересен за децата разговор. Оказва се, че едното дете (за щастие не моята племенница) задава въпрос на другите две: "Имате ли много пари?"
На мен ми идват на ум редица други въпроси, породени от създалата се ситуация.... Какви са тези родители, които обясняват на детето си, че е важно да попита другарчетата си за финансовото им състояние? Какви са тези родители, които си докарват чувство на самочувствие и сигурност с парадирането за „много пари”? А може би тези родители – тъкмо обратното – нямат пари и за тяхното щастие е важно да имат „много пари”... И откога стана „нормално” пет годишни деца да се вълнуват от пари?
Вярно, че е модерно абитуриентките за бала си да получават нови цици и изкуствена коса. На малките дядо Коледа сигурно им носи много пари.
По моето време бяха актуални въпроси като „Искаш ли да играем?”, „Може ли да поиграя с твоята играчка?”, „На колко си години?” и т.н. Сега може би е редно вместо да се посрещат с въпроса „На колко си години?” да се питат директно „Имаш ли много пари?”.
Това простичко по състав и смисъл изречение ми създава алюзия към един друг тип ситуация с едни други хора и интереси... „Кой каквото и да ти говори – става въпрос за пари” гласеше една стара и мъдра „поговорка”... Свят на пари – не на идеи; на интереси – не на приятелства; на прагматизъм – не на емоция... Примирила съм се с този факт.
Но откога този порочен процес засегна и невръстните ни деца? Само на мен ли ми се струва нередно децата да се вълнуват от пари, вместо от забавления и игри?
За fortisimo.eu – Ваня Тенева (снимка: ehow.com)
0 коментара