Фортисимо

Когато се опитваш да разказваш за сватбата на твои приятели е доста трудно да направиш това с малко думи.

Познавам булката от много дълго време, може би 7 години. В училищния период тя беше приятелка на моя приятелка. По-късно двете станаха състудентки и съквартирантки. Освен нейна, булката стана и моя приятелка. Така, попадайки около мен, споделяйки като всички нормални хора, аз чувах от устата на Ивелина това-онова за бъдещия младоженец. За него тя разказваше още преди да е станала студентка. Аз изобщо не знаех кой е този…. Анатоли, но винаги усещах ентусиазма, с който тя говореше за него.

Е, понеже не бях студентка в София, пропуснах доста събития от живота на двамата като неженена двойка. Чувах разни неща от останалите ни приятели, от Ив също, разбира се, когато се прибереше, защото имаше периоди, в които не я виждах с месеци. Много работеше и не се връщаше. Но явно поддържаше връзката си с Тони.

И така, спомням си, миналата година по това време й готвехме изпращане. Отиваше при Тони в Швейцария, тъй като неговата работа изискваше той да е там. Тя беше готова да го последва навсякъде по света.

Между всичките сълзи, пожелания и обещания , че ще се върнат и ще се оженят тук в България, тя ми каза: „Знаеш ли, винаги съм усещала, че той е единственият!”

Всъщност стана така, че той се върна в България дори преди тя да литне за Швейцария. И така отново си живееха в София, прибираха се за малко и пак си заминаваха.

Кафета, събирания, празници, и постепенно Тони не беше вече само гаджето на Ив, и момчето, за което слушах в разказите й, а един напълно реален човек и приятел.

През декември се случи нещо, за което всички предполагахме много отдавна, че ще стане. Когато се върнаха за Коледните и Новогодишните празници двамата ни зарадваха с новината, че са се сгодили. Всъщност аз с точност не знам кога, защото както винаги все нещо изоставам с новините. Но когато разбрах, в същия този момент в главата ми отново прозвучаха думите й „Знаеш ли, винаги съм усещала, че е единственият!” И вътрешно изпитах едно лично задоволство. Значи това, за което говорят, че усещаш като срещнеш „човека”, беше истина.

Вече бяха сгодени. Сега трябваше да има и дата на сватбата. Но кога? В началото се спрягаха месеци като юни, септември, октомври. Но в крайна сметка датата бе избрана. Беше 21.08.2010г.

И тъй като двамата живеят и работят в София, виновници за невероятната им сватба, тук в Шумен, бяха техните родители. Наистина, сватовете се бяха сработили в страхотен екип. Организацията беше на много високо ниво.

И докато ние си мислехме кога най-накрая ще дойде 21 август, датата така изведнъж си дойде.

Дойде и часът, в който се събрахме в дома на булката, за да я пазим. Трябваше и да я продаваме! Голямо пазене, голямо продаване беше. Но нашите момчета държаха фронта. Сестрата на булката измъкваше колкото може от щедрите сватбари, все пак бяха дошли да вземат сестра й.

И я взеха. После се извиха буйни хора пред бащиния дом на младоженката. Желания от кумовете, които бяха изпълнени, защото щом са я взели, имат право.

Дойде ред и да подпишат. В ритуалната зала на Младежкия дом Ивелина Иванова и Анатоли Пешев официално станаха семейство Пешеви. Пред погледите на всички поканени на тяхната сватба, те си казаха „ДА” и си размениха пръстените.

Последва фотосесия за тях и ободряващи напитки за нашата компания. Един час, от който не помня много. И след който се отправихме към ресторант „Чифлика”.

Масите бяха подредени и почти всички гости бяха вече вътре в очакване на младоженците.

И те дойдоха. Минаха под трицветни лентички, ядоха питка, пиха вино, трошиха чаши и разплакваха гости от умиление с отношението си един към друг и любовта, сияеща в очите им.

Танци, хора, песни, любов, приятелство, семейство. Това са думите, с които най-кратко се описва сватбата на Ивелина и Анатоли Пешеви. Останалото е лично :)

За fortisimo.eu с младоженците яде, пи и се весели Меги Йорданова

• Заглавието е цитат от песента „Don't Want To Miss A Thing” на Айросмит: „I could stay awake just to hear you breathing”.