Фортисимо

Ексцентрична и различна, високо говореща и смазващо аргументирана, бърборана с цветущ речник, но възпитана, Руслана Попова всъщност е една чувствителна жена, с всичките й плюсове и минуси, странности, чар и изненади…

Нели Русева: Завършила си ВИФ - специалност шахмат. Шахматистите са мълчаливи хора, ти как се справяш, когато играеш?

Руслана Попова: Ами, да са мълчаливи шахматистите… не мисля :) Баща ми и той приказва много като мене, та на него съм се метнала явно, а е доста добър шахматист. Не е до колко е приказлив човек, а до тип нервна система и характер. Именно за това аз не продължих с шахмата и добре, че татко не ме е притискал да го правя.

Нели Русева: Нещо весело или нещо тъжно може да затвори „голямата уста” на Руслана ;)

Руслана Попова: Весело няма как да ме накара да млъкна... много обичам да се смея... по-скоро тъжното би ме накарало да млъкна или ако съм допуснала вина или ме е срам от постъпка... Силната душевна болка, мъката ме правят мълчалива. А най-жадуваното мълчание е, когато ти е толкова добре, чувстваш се щастлив с човека до тебе, обичаш и си обичан и сте заедно и мълчите от щастие и думите са напълно излишни. Тогава мълчанието е красиво!

Нели Русева: Любовта ли ни намира или ние трябва да я търсим?

Руслана Попова: Това ми идва като питането: кое е първо кокошката или яйцето. И ни намира, и я търсим, стига да я носим в нас, да имаме нужда от нея, да я получаваме и даваме и да сме от тези, за които любовта е най-правилният начин на живот.
Днес тъжното е, че май не я търсят и тя не ги намира. Днес хората свикнаха, научиха се да живеят без любов.

Нели Русева: Има ли период, чувство или човек, нещо което много ти липсва?

Руслана Попова: О, липсва ми обичта на хората един към друг, липсват ми приятелите, които загубих, и близките ми. Липсват ми тези мигове от преди, когато се радвахме на малките неща, събирахме се, ей така, без повод или на празник и бяхме щастливи, че сме заедно.

Нели Русева: Има ли моменти, когато си уморена от светския живот?

Руслана Попова: Уморена не, но съм отегчена от еднообразието. Хората са различни, много напрегнати, озлобени, измъчени, излъгани и няма как да има усмихнати, радостни и да е забавно и весело когато си навън.

Нели Русева: Опърничава ли си?

Руслана Попова: Май съм инат понякога, но преди бях по-голям. Сега с годините мисля, че отстъпвам повече.

Нели Русева: Какъв трябва да е един мъж, за да те впечатли, да те укроти и да остане до теб?

Руслана Попова: Трябва да го уважавам, да казва само това, което може да направи, да е откровен, да има характер, да може да носи отговорността за направеното или казаното от него. Да е човечен, да може да уважава и най-важното да ме кара да се чувствам обичана, а не само да го казва. От мъжа зависи как се чувства жената, мъжът може да накара уличницата да се чувства дама и дамата уличница. С мъжа до мене трябва да се чувствам наистина жена.

Нели Русева: Има ли до теб любим човек?

Руслана Попова: Не, нямам до себе си никого.

Нели Русева: Как поддържаш форма, какво правиш, за да изглеждаш много добре?

Руслана Попова: Голяма късметлийка съм че наследих добър ген и си позволих доста време мързелуване. Но последните 2-3 години виждам, че ЕГН-то си казва силната дума. Понапълнях, но не правя трагедия от това. Не може да сме все същите като на 20, или на 30. Нищо специално не правя, нормалните неща – като всяка жена, която се грижи да е лицеприятна, както за себе си така и за околните.

Нели Русева: Поддържа ли се българската жена, изключвам известните личности, при тях е задължително?

Руслана Попова: Българката и преди и сега е една от най-поддържаните жени. Както заможните, така и бедните жени у нас по различни начини и с различни средства полагат грижи да изглеждат добре. Това прави впечатление, видимо е и е хубава черта на българката.

 

Нели Русева: А българският мъж?

Руслана Попова: Мъжете днес дори задминаха жените с поддържането на външния си вид ;) - лични наблюдения. Твърде много набляга на външността си, за да се харесва един мъж. А качествата, културата и характера му остават на втори план.

Нели Русева: Разкажи за Лиа...

Руслана Попова: Лиа е голямо момиче вече. Добра е, съвестна и отговорна и малко лудичка… като майка си. Студентка е в Софийския университет и живее като всеки млад човек у нас. Има си приятел, който много обича, той нея също. Аз се радвам на тази любов, защото имат щастието да я изживеят и тя ги учи на доста неща и им дава силата да продължават напред заедно.

 

Нели Русева: Предпочиташ да си стоиш у дома, или да си навън с приятели?

Руслана Попова: Последните години съм все навън, искам да съм сред хора, сред приятели, а не да седя сама у дома. Не съм саможива, но имам ли до себе си човек – обичам да стоя в къщи.

Нели Русева: Пожелай нещо на читателите ни и на теб самата...

Руслана Попова: Мога от сърце да пожелая на всички здраве, късмет където и когато имат нужда от него! Пожелавам им да обичат себе си и да са обичани от този, който обичат. И да имат много, хиляди поводи да са усмихнати и доволни!

Виж първата част от интервюто с Руслана.

За fortisimo.eu - Нели Русева