Много и различни са чудесата, които квалифицираме в обобщението „магията на медията“. Чудно е как казаното по радиото и телевизията се приема като абсолютната истина.
Тази част от „магията на медията“ изпитах лично, когато в началото на българската демокрация неспирно спорех с баба си и дядо си за ролята на социализма и несправедливостите на днешния ред. Нищо от казаното от мен не се възприемаше от тези хора. Отидох на работа в местната телевизия и изсипах тезите си през екрана, а после с изненада получих техните одобрителни оценки.
В тоталитарните общества истината идва само чрез „магията на медията“, лично от водача или публично оправомощено от него лице. Баба и дядо дълго време са получавали истината само от екрана.
Случвало ми се е сам да се извинявам с „магията на медията“. Примерно, когато веднъж влязох в банката, за да си плащам вноската по кредита, а касиерката широко отвори очи в изумление, защото тъкмо ме слушаше да редя едни неща по радиото.
Помня, че от малък съм привлечен от „магията на медията“. От малък се мъча да я откривам и разгадавам. Всичко започна в деня, когато водещият на „По света и у нас“ изрече думите: „Това беше всичко за днес, уважаеми зрители. Ще бъдем отново заедно утре по същото време“. Чували сте ги хиляди пъти. Освен, че ги чувах, обаче аз започвах да разигравам сюжети. Какво става с водещия след тази реплика. Какво става след като камерите изгаснат.
Приятели ли са тези хора? Пийват ли заедно? Най-общо казано: „Какъв е героят в реалния живот?“
После в България пуснаха едно чуждо телевизионно шоу. Тази програма бе популярна с водещия си и с неговия нечуван дотогава финал: „Скъпа, слагай масата, прибирам се!“
Днес си мисля, че тази реплика е нещо като предаване за фокуси, които ти разказват как се прави магията. Прекалявам, разбира се, но някъде там нещата се завъртяха и започнахме да научаваме повече отколкото искаме от кухнята на „магията на медията“.
Проявата на този тип непрофесионализъм се превърна в норма. Водещите са все по-открити, а личния им живот – все по-напред.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара