Кеф! Завърших! Трябва да си търся работа, кофти. Не кофти, че трябва да търся, а защото търсенето на работа е трудна мисия. Аз си я търся още преди за завърша.
И колкото повече ходя по интервюта, толкова повече се чудя да се смея ли, да плача ли.
Имах срещи с много Мениджъри по човешките ресурси и дори с Топ мениджъри, или поне титлите им бяха такива, но държанието им... Ах, държанието им, не отговаряше дори на ниво оперативен мениджър (най-ниското в йерархията). Реших да споделя опита си, за да се позабавлявате, позамислите, или просто да си знаете.
Поради безброй причини няма да споменавам имената на фирмите, за които става въпрос. Приемете, че всяка прилика с лица и събития е случайна.
Опит първи – Агенция за подбор на персонал. Без никаква точна уговорка в момента, в който аз позвъних разговорът беше следният:
- Добър ден!
- Добър ден!
- Обаждам се във връзка с обявата ви в jobs.bg, удобно ли е да мина днес да се видим.
- Да, да минете днес.
- Да попитам, има ли смисъл да идвам, тъй като изпратих необходимите документи по електронната поща?
- Да, да минете да се видим, да поговорим.
След половин час съм в коридора на въпросната агенция. Седя и чакам, колкото е необходимо. Най-накрая влизам, усмихвам се на мениджъра, подаваме си ръце и ето нашия диалог:
- Вие за коя позиция кандидатствате?
- Сътрудник подбор на персонал, по вашата обява в сайта.
- Добре, носите ли си автобиографията?
- Нали по телефона ви казах, че съм я изпратила в електронен вариант?!
- Добре, ще я разгледаме и ще ви се обадим, ако има нужда. Довиждане.
Дори не можах да кажа довиждане, с такава скорост ме изпроводиха до вратата. На пръв поглед всичко добре, но...
Уважаеми мениджъри, когато разговаряте по телефона, моля изслушвайте ответната страна, какво ви казва, може да спестите на безработните ходенето по мъките и жегите (тъй като това се случи в един от най-горещите юлски дни във Варна), сега вече и под дъжда... Очаквайте продължение...
За fortisimo.eu – Работна Търсачева (снимкa: bestweb.com)
0 коментара