Продължение… След още няколко неуспешни опита да намеря перфектната работа в морската ни столица и една проста сметка, реших, че е по-рентабилно да си остана в Шумен, за по-малко пари, но и с по-малко разходи.
Опит втори - Голяма фирма с традиции в града. Уговорката за среща бе направена за 14.00 след обяд.
Отивам в уречения час и какво да видя. Пред портала на фирмата 50 човека, може би и повече, седят на слънце зад бариерата. Друга малка група от тях в двора на предприятието.
Пооглеждам се, поослушам се и разбирам, че всички чакат за интервю за работа. Нареждам се на опашката. Чакам близо половин час и някак си между капките успявам да вляза 30 минути след моята уговорена за 14.00 среща.
Сигурно се питате защо между капките? Защото топ мениджърът на фирмата провеждаше интервютата с 13 човека едновременно?!
Учила съм управление, учила съм управление на човешките ресурси, ама такова нещо в нито един от учебниците си не съм прочела. Може би не е достатъчно, че по принцип хората като отиват на подобна среща са притеснени от това как ще се представят, от срещата с мениджъра, който извършва подбора.
В този случай този специалист по човешките ресурси, беше решил да вкарва още 12 човека, като всички отговарят един след друг като първолаци на въпроса, който им се зададе. Този мениджър сигурно има някакви специални способности да контактува с 13 души едновременно.
Сигурно не е важно и това, че са те повикали в определен час, а влизаш с много късмет половин, един час след договорения. Едно момиче чакаше преди мен на опашката за влизане, но тъй като тя бе от външната страна, а аз от страната на пазача, когато броиха поредните 13 „овце” аз бях последната. Не зная колко преди мен беше там това момиче, но остана да чака и след мен.
Уважаеми мениджъри, хората, които кандидатстват във вашата фирма не са стадо животни, които да запрете зад бариерата и да пускате на малки групи по десетици. Всеки един от тях, диша, живее и се надява да получи човешко отношение. Следва продължение…
За fortisimo.eu – Работна Търсачева
0 коментара