Редовните ми разходки в различните сайтове, блогове, електронни вестници или списания все повече ме карат да се чудя над това, което вълнува съвременниците ми. Вълнува ги така, че се превръща в движеща сила – да пишат безкрайни коментари за новини, събития, известни или неизвестни хора. Какво толкова коментират коментаторите?
Чета. „Невярвам на ушите си”, чета и се плаша. Какъв стил, какви изрази! А за правописа и латиницата – няма смисъл да отварям дума. Важното, според мен, е че всички са анонимни. Така е по-лесно да си лош докрай. Да отричаш всичко и всички, удобно прикрит под никове – Анонимен, Постоянен, или Дискретен. Понякога всичко, което прочитам в коментарите под новините, надминава обикновеното ми учудване и ме кара да се срамувам. Друг път се заливам от смях. Случвало се е да ми става и тъжно.
Колко много енергия загива така?
Допускам, че много хора биха казали „Такъв е животът ни, такъв е битът ни, такъв е манталитетът ни...” и подобни. Народопсихологията ни е такава, ама какво правим с децата на България? С нашите деца! Какъв пример даваме и на какво ги учим? Всеки има право на мнение, коментар или позиция. Безспорно е така, но ще се научим ли някога да критикуваме и да изказваме мнението си аргументирано и с думи, които не бият шамари? Защо обсъждаме всичко по възможно най-грозния начин?
Сигурна съм, че никой не харесва грозни неща, грозно поведение и грозни думи. Същевременно – очевидно го правим. На това ли му се вика „човещинка”? Досущ като някои мои колеги, които уж не гледали ВИП БРАДЪР, а после активно се включват в обсъждането на последния му епизод. Или други, дето мразят чалгата, но на купона пеят яко и знаят текста. В смисъл, че „човещинката”, изглежда, е двупосочна. И за хубавите, и за лошите неща се случва да твърдим едно, а да правим друго.
Трябва ни постоянно огледало. Спирачка.
Според мен, това са децата ни. Хубаво е, преди да качите поредния коментар, да се замислите, че това, което пишете, се чете и от тях.
Не ми се ще да ме възприемате като дрънкащ морализатор, но се надявам да се замислите. Всъщност – настоявам да се замислите, защото знам, че скоро и моето дете ще забие нос в монитора.
Предлагам да сключим примирие. Издигам лозунг: „За мир в интернет!”
Точно сега и аз написах един дълъг коментар. Дано ви се е сторил различен от тези, които четем и пишем всеки ден.
За fortisimo.eu – Нели Русева
23.10.2009 (пт) 6,33,37 EEST
23.10.2009 (пт) 8,39,54 EEST
23.10.2009 (пт) 11,02,19 EEST
23.10.2009 (пт) 11,02,56 EEST