Редовните ми разходки в различните сайтове, блогове, електронни вестници или списания все повече ме карат да се чудя над това, което вълнува съвременниците ми. Вълнува ги така, че се превръща в движеща сила – да пишат безкрайни коментари за новини, събития, известни или неизвестни хора. Какво толкова коментират коментаторите?
Чета. „Невярвам на ушите си”, чета и се плаша. Какъв стил, какви изрази! А за правописа и латиницата – няма смисъл да отварям дума. Важното, според мен, е че всички са анонимни. Така е по-лесно да си лош докрай. Да отричаш всичко и всички, удобно прикрит под никове – Анонимен, Постоянен, или Дискретен. Понякога всичко, което прочитам в коментарите под новините, надминава обикновеното ми учудване и ме кара да се срамувам. Друг път се заливам от смях. Случвало се е да ми става и тъжно.
Колко много енергия загива така?
Допускам, че много хора биха казали „Такъв е животът ни, такъв е битът ни, такъв е манталитетът ни...” и подобни. Народопсихологията ни е такава, ама какво правим с децата на България? С нашите деца! Какъв пример даваме и на какво ги учим? Всеки има право на мнение, коментар или позиция. Безспорно е така, но ще се научим ли някога да критикуваме и да изказваме мнението си аргументирано и с думи, които не бият шамари? Защо обсъждаме всичко по възможно най-грозния начин?
Сигурна съм, че никой не харесва грозни неща, грозно поведение и грозни думи. Същевременно – очевидно го правим. На това ли му се вика „човещинка”? Досущ като някои мои колеги, които уж не гледали ВИП БРАДЪР, а после активно се включват в обсъждането на последния му епизод. Или други, дето мразят чалгата, но на купона пеят яко и знаят текста. В смисъл, че „човещинката”, изглежда, е двупосочна. И за хубавите, и за лошите неща се случва да твърдим едно, а да правим друго.
Трябва ни постоянно огледало. Спирачка.
Според мен, това са децата ни. Хубаво е, преди да качите поредния коментар, да се замислите, че това, което пишете, се чете и от тях.
Не ми се ще да ме възприемате като дрънкащ морализатор, но се надявам да се замислите. Всъщност – настоявам да се замислите, защото знам, че скоро и моето дете ще забие нос в монитора.
Предлагам да сключим примирие. Издигам лозунг: „За мир в интернет!”
Точно сега и аз написах един дълъг коментар. Дано ви се е сторил различен от тези, които четем и пишем всеки ден.
За fortisimo.eu – Нели Русева
Мариана Добрева направи този коментар
23.10.2009 (пт) 6,33,37 EEST
Петя направи този коментар
23.10.2009 (пт) 8,39,54 EEST
Розен Иванов направи този коментар
23.10.2009 (пт) 11,02,19 EEST
Розен Иванов направи този коментар
23.10.2009 (пт) 11,02,56 EEST