През последните няколко дни коментирах с приятели, че нещо странно се случва около мен. Често започнах да попадам на отзивчиви продавачи. Толкова любезни, че искат не само да ми продадат стоката, от която се интересувам, а да ми натикат в пазарската чанта и други неща.
При това – с усмивка и привидна загриженост. Виках си, „Ей, тази криза ще ги принуди да са по-учтиви”. Пък е важен и принципа „Каквото повикало, такова се обадило”, нали?
Всъщност в България това не е много сигурно. Днес например налетях на една фармацевтка в голяма аптечна мрежа, която просто не пожела да ме обслужи и реши да се държи гадно. Не искаше парите ми! Не успях да си спомня името на търсения от мен медикамент, а на дамата й се видя много трудно да повтори възможните варианти. Първият път не ги чух, защото си ги измънка под носа. А след като я помолих да ги каже пак, тя отсече „Не мога да ви помогна”. Трябва да отбележа използваната интонация, която издаваше лека погнуса и изявено високомерие. Започнах да си мисля, че нещо ми има… Вчесан ли съм? Изцапан? Сякаш не…
Прибрах се до нас да си взема старата опаковка на мазилото. Върнах се, наредих се на опашка при друга аптекарка и след като платих казах, че искам да говоря с управител. Трябвало да седна, защото управителката имала работа. Щял съм да почакам 10 мин. Ама умножени по пет. Дойде една жена на възраст, която започна с максимата, че всеки клиент е специален. Викам си „Е, ‘айде, чак пък толкова…”, но се усмихвам. Тук ще срещна разбиране. Въпреки че, много „специален” трябва да е клиентът, че да чака почти 50 мин., за да му обърнат внимание. Но, хайде, няма да се заяждам…
Обяснявам какво се е случило и се надявам да чуя: „Изключително съжалявам, ще говоря с колежката това отношение да не се повтори”. Така всичко щеше да приключи за 51 минути и щях да си тръгна доволен. Бях изморен за скандали.
Уви! Почнаха да ми обясняват как проблемът бил и в мен. Да, нямам слухово апаратче, защото принципно съм наред със слуха. И очаквам, че след като помоля (при това най-учтиво) да ми се повтори измънканото – това ще се случи. Толкова много ли искам, за бога?! Последва една 10 минутна беседа на тема как всъщност аз съм бил обслужен чудесно, ама само съм се заяждал. Нали съм си получил крема в крайна сметка. Е, тук вече не издържах. За капак на всичко останалите аптекарки решиха да се намесват в разговора ни с неодобрителни възгласи. „Офффф” или „Тоя пък…”. Кокошарска история. В подобна ситуация бях изпаднал преди 10 години на кооперативния пазар, когато хванах един търговец да ме лъже в грамажа.
Накрая все пак получих извинение от аптекарката, но изказано със същата погнуса и високомерие като „Не мога да ви помогна”, а управителката най-демонстративно ми обърна гръб и се скри.
Ето това е да си недоволен клиент в България. В най-добрия случай вината е споделена или размита. В най-лошия – просто губиш време и нерви в чакане и обяснения. Е, да… по мен поне не стреляха, както един търговец е посрещнал недоволството на свой клиент в Русе преди дни. То само това оставаше.
И, за финал: разбирам, че огромната верига няма свой сайт, няма данни за централен офис, а единствено телефони на отделните аптеки. Много мило. Върви се оплаквай на арменския поп!
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов
0 коментара