Чета текстовете на Калина от доста време и все повече се убеждавам, че трябва много да ти стиска, за да пишеш по този начин. Не бях виждала и толкова коментари, колкото има под нейните текстове.
Едни я харесват и поздравяват, че точно напипва „циреите” в живота ни. Други я „замерват” с какви ли не епитети, много от които, само защото е жена, други, защото никой не обича да чете истината и да се припознава някъде там, в думите на друг човек. Някои разбират какво пише, други я обвиняват, че е вулгарна и надменна, трети интерпретират както си искат, а има и такива, които я пращат да се лекува... тяхна работа.
Калина Андролова до скоро беше главен редактор на списание „L’Europeo”, откъдето подаде оставка, за да се занимава с нещо ново. Сигурно не е случайно това, че точно Любен Дилов-син пое поста на главен редактор на „L’Europeo” след нея. Стилът й на писане безкрайно много напомня острия и оригинален език на Дилов-син, в известна степен и този на Мартин Карбовски.
Написаното от Калина едва ли ще промени каквото и да е, едва ли ще задвижи заспалата мисъл на българина, но е реакция. Реакция на всичко, което се случва в единствения наш неуютен живот, тук и сега, вече толкова години.
Сритване в кокалчетата, това е работата на Калина. Талантът й да рови в теми, които са болезнени, разплаква. Поне мен...
Нели Русева: Откъде започна кариерата ти на журналист, разкажи повече за себе си...
Калина Андролова: Моята първа страст е радиото. Бях радиоводеща в Бургас. За писането ме откри Любен Дилов-син. Предложи ми да пиша коментари в неговия вестник „Новинар”. Така внезапно се появих сред пишещите братя.
Нели Русева: След напускането ти на „L’Europeo” върху какъв проект работиш? Какъв път пое?
Калина Андролова: Поех пътя на свободата. Най-трудният и най-скъпоструващият път.
Нели Русева: Жив ли е Бай Ганьо?
Калина Андролова: Не само е жив. Той се мултиплицира светкавично. Глупостта е като грипа.
Нели Русева: Смачкан ли е духът на българина, смяташ ли, че може да понесе всичко?
Калина Андролова: Може да понесе всичко, да. Българинът не е революционер. Никога не е бил.
Нели Русева: Има ли хаос в българската политика (не само сега)? Не можем да различим кои са „добрите” и кои са „лошите”, защото сме тъпи, или защото политиците са безскрупулни?
Калина Андролова: Политиците са част от нас. Политиците – това сме ние, само че сложени в парламента.
Нели Русева: „Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб докато си жив.” Това са твои думи, така ли живеем днес, ние българите?
Калина Андролова: Това е лично за всеки. Но „умирането” може и да е градивно. Мисля, че когато изстрадаш нещо, то става част от теб. То е твоето познание.
Нели Русева: Освен финансовата криза, има ли криза и в отношенията между хората?
Калина Андролова: Отношенията между хората са продукт на артистичното в ума. Колкото по-интелектуално скопена нация, толкова по-брутално битие. Бой и кюфтета, това е. И парното не е платено.
Нели Русева: Чалга музиката оформи ли чалга култура?
Калина Андролова: Има чалга култура. Цяло поколение нещастници, което не би схванало на никакво ниво фразата „болят ме устните от недокосване”. Това е културата на просташката голота, а не на изящната, на Рафаел.
Нели Русева: Какво мислиш за това, че ние българите сме гениални, мит ли е?
Калина Андролова: Не сме гениални. Завистливи сме. Ако се появи гениален, смазваме го.
Нели Русева: Има ли свобода на словото и печата? Страда ли българската журналистика?
Калина Андролова: Свободата в журналистиката не се състои в това да можеш да напишеш, че не харесваш правителството на огледалото в тоалетната си, в блога си, в опозиционен вестник и прочие. Свобода е когато се допускат умни, неконтролирани хора, със собствено мислене да правят журналистика в големите медии. В България големите медии се контролират. Не е нужно да си талантлив за да започнеш работа във важна телевизия. Трябва най-вече да не разклащаш системата. Тоест да си малък.
Нели Русева: Коментарите ти са като хвърлени камъни в блатото. Имала ли си проблеми за нещата, които пишеш?
Калина Андролова: Не.
Нели Русева: Свикнахме ли с престъпността, неграмотността и повсеместната кочина?
Калина Андролова: Да, живеем в кочината. Свикнахме. Европа дори ни изглежда странна. Тези спокойни нормандски села, накичени с цветя, чисти и светли... Чувате ли мънкането? Това са нечленоразделните звуци на опростачената ни нация. Тя щрака с пръсти и се кълчи в кръста. Никакво знание не я интересува.
Нели Русева: Срещна ли голямата любов, или още я очакваш?
Калина Андролова: Срещнах я. Това е бездната, която ме промени завинаги.
Нели Русева: Къде пътуваш в мислите си?
Калина Андролова: Имам нужда от приятели. Бих искала да отида при един истински приятел. Нямам такъв. Има само някакви познати хора, но това е друго. Приятелят е богатство от перлени топчета, което се събира с години.
Нели Русева: Какво те разсмива истински?
Калина Андролова: Високомерието. Това е най-смешното нещо, което сетивата ми усещат. Пълно е с хора, забравили за своята смъртност.
Нели Русева: Какво те разплаква?
Калина Андролова: Посредствеността ме разплаква. Тя е агресивна и мощна. Озарена е от успех.
Нели Русева: Има ли нещо, което много искаш, което отлагаш за някога...?
Калина Андролова: Отлагам писането на книга. Самият план ме държи жива. Ако го осъществя имам усещането, че ще настъпи своеобразен край на нещо.
Нели Русева: Какво си мечтаеш за България?
Калина Андролова: Да бъде културна страна. Да не самоизяжда от злоба и завист най-талантливите свои деца.
Това са извадки от текстове на Калина Андролова във вестник „Новинар”:
Измамни свободи! И всеобща проституция.
Способността да се поддържат измамни свободи е средство за власт. Свободна преса, която се автоцензурира. Свободна телевизия, която се извинява. Която уволнява журналисти заради рекламодатели. Едно политическо репресивно цяло, което управлява с пазарни свободи. Практически електоратът е напълно лишен от ефективен контрол. Той е публика, уловена в капана на собствения си избор. На политическото мегаклише ЕС. Просто не е възможно недоволство срещу демокрацията. Думата демокрация е запушалка за уста.
2006
Система на системна некултура
На родителите им се предлагаше в училището да бъдат организирани частни уроци по литература и математика. Колкото повече деца в група, толкова по-евтино. Родителите са принудени да плащат, а децата са принудени да губят двойно повече време, за да научават един и същи материал. Защо? Аз не разбирам, вие разбирате ли? Ако не е учителска некадърност това, тогава какво е? Учителски бизнес ли?
2007
Да се научиш на Бог…
Бог ли? Става въпрос за идея, която е твърде грамадна за да бъде осмислена. Църквата настоява за два часа вероучение на седмица. Велико е, ви казвам! Бих искала някой да ме е научил на Бог. Не учителка, а духовник да ме е учил. Нима мъдростта се преподава? Кой може да ти обясни страданието? Защото всяко знание е изживяна болка.
2008
21.10.2010 (чт) 10,20,02 EEST
23.10.2010 (сб) 10,43,10 EEST
4.11.2010 (чт) 22,09,44 EET
20.11.2010 (сб) 13,02,25 EET
20.11.2010 (сб) 13,03,11 EET
25.11.2010 (чт) 5,28,27 EET
25.11.2010 (чт) 5,51,53 EET
25.11.2010 (чт) 9,34,38 EET
25.11.2010 (чт) 9,58,05 EET
25.11.2010 (чт) 13,51,59 EET
7.04.2011 (чт) 16,30,40 EEST
7.04.2011 (чт) 16,32,04 EEST
18.04.2011 (пн) 20,40,03 EEST
22.04.2011 (пт) 8,20,21 EEST
26.04.2011 (вт) 9,41,35 EEST
22.05.2011 (нд) 16,19,50 EEST
22.05.2011 (нд) 16,19,51 EEST
22.05.2011 (нд) 19,42,55 EEST
1.07.2011 (пт) 15,07,52 EEST
5.07.2011 (вт) 9,50,27 EEST
11.09.2011 (нд) 19,10,06 EEST
13.09.2011 (вт) 11,59,29 EEST
11.10.2011 (вт) 8,08,59 EEST