Фортисимо

Много родители всекидневно надуват главите на бебетата си с музиката на Моцарт, карат ги да гледат образователни програми или да играят възпитателни компютърни игри.

И всичко това се прави с надеждата, че наследниците им ще израснат като по-умни и възприемчиви деца. Естествено тук не включваме майките, които зарязват хлапето пред телевизора или лаптопа, просто за да се освободят от грижите за него.

Това мащабно технологично въздействие над детските мозъци обаче се оказва един голям експеримент, който не може да бъде свит в размерите на научна лаборатория. А резултатите, които се наблюдават от него, се описват внимателно, макар да са твърде непоследователни и относителни.

Оказва се, че всяко трето бебе в САЩ гледа така наречените стимулиращи DVD програми. Но дали има смисъл от тези ранни уроци? Трудно е да се даде категоричен отговор. Технологичните помощници са доста разнообразни и някои от тях показват добри резултати, но в никакъв случай не може да се направи изводът, че „възпитателните технически способи” помагат, а „развлекателните” – вредят. Да се разсъждава над въпроса „Как технологията като цяло влияе на мозъка на детето” е точно толкова безсмислено като да се дебатира над темата „Как храната като цяло влияе върху тялото на малчугана”.

Родителите трябва да наблюдават внимателно как реагират децата им на различните технологични излъчвания. Но дори и да се заглежда в телевизора или да слуша съсредоточено музика, въобще не е сигурно, че бебето ще запечата трайно някакъв спомен или ще придобие полезно знание за света около него. Например, при Моцартовия ефект се оказва, че не конкретните ноти имат значение, а заниманията на детето, което ги слуша. Ритъмът стимулира мозъчната дейност и ако се комбинира познавателен и игрови процес с музиката на класическия гений, то тогава по-добрият резултат е на лице. Но практически в ранната детска възраст същият ефект може да бъде постигнат с почти всяка друга музикална стимулация (още за възпитанието чрез музика - тук).

Бебетата възприемат най-добре информацията с всичките си сетива, когато получават ясна ответна реакция. Затова повечето образователни телевизионни програми не са подходящи за тях, освен ако наоколо няма по-възрастен човек, който да показва телевизионните примери за форми, предмети, думи и разстояния на живо в стаята. Все пак определени детски телевизионни предавания могат да помогнат за усвояването на по-голям речников запас, дори и при пасивно гледане при хлапета от 9 до 30 месеца. Условието обаче е говорът в епизодите да е естествен. Децата са по-склонни да обръщат внимание на нетипични и преправени гласове – като на Телетъбис, но се оказва, че точно тези герои забавят усвояването на нови думички.

В периода от 3 до 5 годинки телевизията може да изиграе ролята на добър умствен стимулант. Елементарните сюжети в повечето анимационни филми също могат да помогнат за изграждане на навици за решаване на проблеми. Във всеки един епизод на всяко едно сериалче нещо се обърква, а главните герои намират начин за решаването на проблема.

Децата които са свикнали с тази разказвателна схема се опитват да я прилагат и в училище. Стига обаче да срещат разбиране от учители и родители.

fortisimo.eu – През следващата седмица ще поговорим за компютърните игри, които се използват в образователния процес.